Posledniqt vlak Опции

[xskacorex]

Molq vi, pomognete mi da si napisha eseto po literatura za ponedelnik - temata e posledniqt vlak. Am az sum v sf i nqma koga da q pisha puk i nqqm ideii! Aide pone daite nqkvi umni idei i misli...

Ico, ````````, balbal lbklrsdktrf

[Peter]

Mislq, 4e sledva6toto su6to e podhodq6to i se vruzva s temata:


"Размисли на една влакова линия."


“Осъзнах, че само това чувство на самотност е истински честното и неподправеното, знаех, че от сега нататък, ще мисля винаги така независимо от дребнавите си настроения и усещанията за разни хора.”
Алън Силитоу, “Самотният бегач на дълго разстояние”


27.02.2004г. около 22ч. и 30 минути...
Мамка му и гаден влак! Все го няма като ти трябва. Не че преди ми е трябвал точно този. Не и по този начин. Последният влак от Карлово за тази вечер. Или поне така беше преди години. Знам го, защото като малки идвахме тук за да слагаме най различни неща по линията и да гледаме как влакът ги размазва. Каква ирония а? A, ето гo! Виждам фара му далеч в тъмнината. Последна крачка напред.
Напоследък не мога да спя. Не помня кога за последно съм спал спокойно. A и дните ми не минават по-добре. Усмихвам се на всеки, който видя, шегувам се… Безлична имитация на щастлив човек. Крия се зад фалшивата си усмивка. Когато я погледна в огледалото имам чувството, че виждам най-странното нещо на света. Защото не е моя. Сякаш някой художник, съвременник на…Дали примерно, е направил копие на някоя негова картина. Как ще изглежда то за самия Дали? Странно предполагам. Защото това просто не е неговата картина. Колкото и добре да е направено копието, просто не е същото. Като моята усмивка. И тя е само едно копие. Но на какво? Не и на това, което е вътре в мен. Защото отвътре нищо не се усмихва. А защо ли? Живях добър живот. Кратък, но добър. Така и не съм видял истинското нещастие-бедността, болестите, липсата на обич. Тогава защо? Да! Май започвам да разбирам. Аз наистина живях добър живот. Но другите-те се тровеха с техните цигари, алкохоли, наркотици, мърши, робството им пред секса, пред това, което пише във вестниците и това, което казват по телевизията. Нима има друго същество на тази планета освен човека, което да прави нарочно нещо, което е против здравето и живота му. Колко мозък трябва да имаш за да даваш пари за нещо, на гърба на което пише, че е пагобно за теб? Какво сърце трябва да имаш за да правиш секс с колкото се може повече партньори, без да имаш и капка чувство към някой от тях. Това е нелепо. Абсурдно е! Какво правим? Не сме тук за това. Няма друго същество, което да води начин на живот, противопоказен на неговото здраве, и оттам на неговото оцеляване като вид.
Леле, какво беше това? А, влакът, идва все по-близо. Изплаши ме, бях се замислил. И сега ми секна мисълта. А за първи път от много време насам мисля по този въпрос. Какво правя мамка му?! Застанал съм на линията и чакам влакът да ми направи щателна дисекция, а съм тръгнал да правия оценка на хората, че вървят към гибел! Крачка напред. После още една и още една... Линията остава зад мен. На къде съм тръгнал? Не към къщи, а в обратната посока. Към Центъра. Там не живееше ли...ТЯ? Да, там живее и аз на там съм тръгнал. Обичам Я. Мисля че ще й го кажа. Да, тази вечер. Обичам Я!
Влакът за Карлово профучава зад мен. Като си помисля, че сега можеше да съм под колелата му. Аз отивам да свърша нещо важно, а вие помислете над това, което казах по-горе. Защото аз се дръпнах от пътя на смъртта на косъм от нея, но повечето от вас на там са тръгнали. В крайна сметка ако ще се самоубивате, отидете на линията-по-евтино ще ви излезе. А и току-виж сте размислили и сте минали в правия път.
А аз наистина Я обичам!
28.02.2004г. Снощи спах страхотно. И днес е един наистина позитивен ден.


Kultovo Mnogo e qko...
http://hcxbg.hit.bg/statiamoia.htm