Posledniqt vlak Опции

[xskacorex]

Molq vi, pomognete mi da si napisha eseto po literatura za ponedelnik - temata e posledniqt vlak. Am az sum v sf i nqma koga da q pisha puk i nqqm ideii! Aide pone daite nqkvi umni idei i misli...

Ico, ````````, balbal lbklrsdktrf

[xskacorex]

ХОРА, 24 и 25 АПРИЛ БЯХА ОТБЕЛЯЗАНИ КАТО НАЙ-ГАДНИТЕ ДНИ В ИСТОРИЯТА МИ

"Последният влак" [Автор: аз]

"Лъжа, заблуда, никакво обяснение.
Живот без перспектива, потьнал в забвение.
Обществен упадък и липса на морал.
Душевен безпорядък и нестихващ провал.
Отчуждение на хора затьнали в проблеми,
преплитащи се в трудности очакващи промени.
Трябва ли да тънем, да гнием в нищета,
вместо да се борим за своята съдба?"
(цитат: Взрив - Нищета)


Дъжд. Гръмотевици, прорязващи небето. Навън всичко беше пусто и мрачно. Беше лишено т красота и надежда. Загубил пътя си, той вървеше в лъжа и в заблуда. Нямаше къде да отиде, нямаше кой да го приюти. Животът му се бе изплъзнал между прстите и сега той не виждаше смисъл в нищо. Не го интересуваше дали утре ще е на този свят. Единственото нещо, което искаше, беше поредната доза. Белият прах го изтръгваше за миг от действителността. Даваше му крила да полети. Да се извиси над всички, но точно тогава, когато се издигаше, той падна. Потъна в една дълбока, тъмна яма, от която нямаше начин и сили да се измъкне. Загубил бе представа кой е всъщност, къде се намира и защо е там. Беше сам. Сам в своя свят, криещ се зад фалшива външност. В този свят на отчуждение и проблеми той нямаше никакви перспективи, нямаше цел, нямаше вяра. Връщайки се назад в миналото си, той си спомни за семейството и приятелите, които беше изгубил преди толкова много време. Именно белият прах и неутолимата жажда да достигне до него, бяха причината той да остане сам. Заради него се беше принудил да краде и да лъже. Оплиташе се все повече и повече, докато накрая затъна напълно.Превърна се в безличен консуматор, неспособен да оцени живота си. Неспособен да обича и да бъде обичан. Желанието му да опознае всичко и да опита от всичко на този свят, беше причината за неговото падение. Младостта го подтикваше към забраненото, към онова, което той смяташе за нормално и правилно. То обаче се оказа фалшиво и лъжливо. По средата на пътя той се бе опитал да се измъкне от клетката, в която беше попаднал, но откри, че ключът към нея се е загубил доста отдавна. Откри, че посягайки към първата доза, той се е заключил тук и сам е изхвърлил ключа. Изхвърлил е надеждата за свобода и оцеляване. Изхвърлил е желанието за живот, вярата, че ще се върне отново сред хората.
ФИНАЛ:
....и сега идеята е следната: В последния момент някой (примерно родител) му подава ръка и той се хваща за нея... тя е единствената му помощ и той я приема. Помощта се явява като последния влак за наркомана... благодарение на моралната подкрепа от страна на 'помощтника', както и физическата и психическа такава, наркомана се излекува, т.е. успява да хване последния влак...хаха...
Начи тази идея трябва да се предаде в стила на горната част (а може и с по-добър стил)... бе -есе стайл!

БТВ: мнението ми за наркоманите въобще не е такова, но нали трябва да стане темата! Според мен не трябва да им се помага - НЕ МОЖЕ! те са избрали смъртта и няма смисъл да си губим силите, за да им помогнем... нека наркомана, който ме обра умре от свръх-доза!!! СЕРИОЗНО!! ...хич няма да ми пука за него!! дано gsm-a, който ми открадна да се развали още на следващия час!!! дано и 30-те лева, които ми взе се окажат фалшиви и ваучера за 30лв да се блокира по някакъв начин... и най-вече: като си купи дрога с парите да му пробутат миша отрова - копеле...нека се гърчи от болка...заслужава си го!... поне да беше мъж и да не ми беше извадил нож!...както и да е.

Между другото-не е задължително завършека да е същия, който аз написах, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се споменава за последния влак и че помощта която му се предлага се явава този вкал... благодаря много!

приемам и цялостни корекции по текста, а не само по финалната част, но смятам, че на този етап трябва да се рабои предимно по финала...аз нямам и много време де 2 часа, моля побързайте!