Ancient Rites - Rvbicon, ревю Опции

[Mort]

Белгийците Ancient Rites нанасят петия си дългосвирещ удар с драматично-историческия Rvbicon! Древни истории и митове са ни поднесени с чудесен музикален похват с широк замах. Стилът преобладава около Folk/Viking Metal, но в доста неконвенционална форма. Звучи странно, но Rvbicon показва, че във viking звученето могат да се преплетат много умело и ориенталски рифове и ефектът от този експеримент е смазващ! Templar и Mithras са песни с арабско звучене и ритми, в насока, каквато например Brainstorm използваха в Soul Temptation или Kamelot във Fourth Legacy, само че Ancient Rites подхождат значително по-смело и свободно. Вокалистът Gьnther Theys ни вкарва по странен разкавателно-напевен начин в историите на песните, като гласът му плавно прелива от наситени с напрежение към мелодични и увлекателни моменти. Без да се отклонява от харш нормите, той успява да предаде голямо разнообразие на пеенето си. Всичко това се случва на фона на великолепно подбрани оркестрални и кийборд пасажи, вкарани с такава умелост, каквато можем да чуем от майстори като Hollenthon или Dimmu Borgir. Албумът е значимо доказателство, за това колко добре може да звучи метълът, подсилен от симфоничната музика. А тук сякаш всички инструменти са предвидени да свирят заедно - разтърсващи китари, флейти, барабани, пиано, подредени във внушителна композиция. Музиката от Rvbicon с еднакъв успех може да бъде представена в сградата на някоя известна опера, както и на метъл фест.
Цели трима са китарните герои - Erik Sprooten, Bart Vandereycken и Raf Jansen, които показват завидни умения и без проблем плелитат през типичните за viking Metal-а насечени бързи рифове, но тъй като това е една епична творба, не можем да минем без наелектризиращи сола и мелодични пасажи. Запомнящите се китарни изпълнения на тройката са подплътени с мощно подредени барабани и плътни бас партии, дело съответно на Walter Van Cortenberg и Domingo Smets. Естествено друго задължително условие, за да отговаря Rvbicon на определението "исторически метъл епос" са оперните женски вокали, които тук са малко и ненатрапващи се, но вкарани на място и с необходимия усет. Изобщо Ancient Rites са сътворили един отлично балансиран албум, който може да се хареса на почитатели от power до мелодичния black metal, че и дори на по-твърдия рок или просто на любителите на историите на отдавна отминалите векове.

[scion_of_storm]

Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of Circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of Chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find me, unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll,
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.

Да ъпнем темата за тази също подценена и страхотна група. С една страхотна музикална интерпретация на горната поема.