Интервю/питане към вас, сериозна тема Опции

[gadabout]

Поствам интервю, взето за бюлетина на UNAIDS България.

Молбата ми е да го прочетете и да напишете своите мнения, съдържащи съгласие, несъгласие или допълнение към изказаните в него твърдения, като, разбира се, се обосновете.
Целта на това допитване е следната: искам да разбера дали твърденията по-долу се подкрепят само от хора, занимаващи се с проблемите на младите (а и не само, но главно) хора, като ХИВ/СПИН (най-вече), ППИ, наркомании и прочие, или в някаква степен се подкрепят и от хората, незамесени в такъв тип активизъм.

Темата е наистина сериозна и апелирам да пишете само тогава, когато наистина има какво да кажете и то е директно към въпроса. Отговорите ви ще бъдат наистина ценни, затова ви моля да подходите сериозно.


Ето го и интервюто:

Кога младите хора започват да водят сексуален живот и от какво са подтикнати - любопитство, желание или натиск на групата?

Факт е, че възрастовата граница се снижава, но затова има редица причини, включително и биологично-еволюционни. В огромна степен първият сексуален контакт е въпрос на лично усещане, което в наши дни започва в интервала между 13 и 15-годишна възраст. Общоприетото очакване пък е, че е редно да се започне полов живот на 16-17 години или дори 18. Започне ли се обаче, не става въпрос толкова за силно сексуално влечение, колкото до някаква степен любопитство, но преди всичко натиск на групата, в която се движи младият човек.

Бавно, но сигурно се прокрадва усещането сред младите, че на тази възраст непременно се започва сексуален живот. Проблем е дали те наистина го искат, дали за тях, като личности, е дошло времето, дали са подготвени. Не са много тези, които си задават подобни въпроси. Нивото на общуване и мислене е свързано най-вече с идеята, че ”правя секс, защото ми е време” или защото някой ги притиска – обкръжението, партньора и т.н.

Какви са нагласите сред младите хора днес по отношение на моногамията още в началото на половия живот?

Тук не мога да бъда много категоричен, но моето лично наблюдение е, че моногамността е в по-голям мащаб отколкото се предполага. Проблемите, които идват от полигамията и безразборните контакти са твърде натрапчиви и затова излизат на преден план. Считам, че още от първите полови контакти може да се говори за моногамия. От друга страна, с по-голямата увереност в сексуалния живот, младият човек започва да експериментира и да води полов живот с повече от един партньор. След това вече, в малко по-зряла възраст, една част се ориентират отново към моногамия, но други продължават да практикуват безразборен секс.

Използват ли се презервативи при първите сексуални контакти? Често, когато връзката е ”сериозна”, презервативът излиза от употреба. Какво мислиш ти по въпроса?

Презервативи се използват в малко по-късна възраст, към края на училището. При първите полови контакти дали от притеснение, дали от неопитност или страх да не се афектира партньора, презервативите остават на заден план.

А когато става дума за сериозна връзка, е хубаво да се има предвид преди всичко изпитана с времето такава, а не просто да е така наречена. Ако тя е доказано моногамна, нуждата от презерватив намалява в известна степен, но нежелана бременност и прочие проблеми винаги могат да възникнат, а и заразяването с някои болести може да стане и без сексуален контакт, което важи и за ХИВ.

Може ли да се направи разграничение между момичета и момчета по отношение на времето, когато започват да правят секс и нагласата им за употреба на презервативи? Кои са по-склонни да отлагат началото на половия живот?

Момчетата започват по-късно половия си живот, въпреки че говорят повече за това. Отлагат по една или друга причина, но говорейки и фантазирайки, си вярват. Докато момичетата говорят по-малко за интимния си живот, но и по-рано започват да правят секс. Ако се предположи, че момичето е започнало на 13-14, а момчето на 15 или 16 години, за тези 2-3 години разлика момичето вече е добило опит в сексуалния живот и няма да се притеснява да си поиска презерватив, докато момчето едва сега прохожда в секса и самоутвърждавайки се, той абсолютно отказва употребата му, без да се замисля за реалните опасности.

Преди да започнат да водят сексуален живот младите хора запознати ли са с рисковете – ХИВ, полово предавани инфекции? Мислиш ли, че ХИВ се възприема като реална опасност от тях, което налага отговорно поведение, или по-скоро си казват: ”на мен не може да се случи”?

Ако бяха наясно с всички рискове и възможни последствия, нямаше да си позволяват да правят необезопасен секс. По-скоро си мислят, че няма да се случи на тях. Поради липса на достатъчно информация за ХИВ и полово предаваните инфекции, те ги възприемат, сякаш са извън техния свят и живот. Това са неща, които се случват в клиниката, във филмите, по медиите, някой си говори за това... Докато друг не ги запознае подробно или сами не се сблъскат с проблема, те не осъзнават реалната опасност.

В твоите занимания с подхода ”Връстници обучават връстници”, когато говориш за тези проблеми пред хора на твоята възраст и по-млади, те как възприемат нещата – сериозно или с насмешка?

Когато срещите са организирани, прилаганият подход там грабва интереса на слушащите. Ние в голяма степен градираме нещата и това предразполага хората, които знаят защо идват и приемат проблемите сериозно, а не като глупости. Но, когато говоря за ХИВ извън сесии, тогава наистина ме гледат с недоумение по определени въпроси.

Мислиш ли, че има нужда от здравно и сексуално образование в училищата като отделен и редовен предмет? От кой клас според теб трябва да започва?

Здравното образование е не просто адекватно, то е изключително необходимо. Не съм от хората, които все дават примери с чужбина, но е факт, че в много страни здравното образование е въведено още от самото начало, от първи клас. Може да се започне с това как да си мием ръцете, зъбите, плодовете, но в един момент необходимостта на възрастта е такава, че има нужда от сексуално възпитание. Изключително важно е също, защото училището е основното място, където може да се достигне до огромната част от младите хора. И ако ги хванеш в самото начало на половия им живот и дори преди това, то за тях нещата ще се развият много по-добре занапред. И това е не само по отношение на тяхната лична сигурност, но и за сигурността на техните партньори, както и за положението им сред групата.

Здравното образование още от първи клас в България не е от първа необходимост, но е абсолютно наложително за по-големите. Не само заради инфекции, но и заради нежелана бременност, злоупотребата с наркотици, някои психологически измерения на редица проблеми и прочие.

Младите хора говорят ли помежду си за проблемите си?

Определено говорят. Те обсъждат тези въпроси, защото се е споменало някъде или на някого нещо се е случило. Доказано е, че най-влиятелният фактор за формирането на една вече начела в семейството личност, е неговата среда, приятели, затова и именно с тях се споделят проблеми и тревоги в тези области, а не с вечно заетите и/или консервативни родители. Проблемът е, че ако става дума за търсене на информация от самите млади за тях си – това е твърде крехка ситуация и не се случва често. Оттук идват и неразбориите, когато нещо се сподели помежду им.

Разговарят ли родителите по сексуални въпроси с децата си, какви рискове крият ранните полови контакти и как биха могли да се предпазят от здравни проблеми?

Не, не говорят. Огромна част от тях не обсъждат тези проблеми. Много от родителите се притесняват да говорят за секс, не знаят какъв подход да изберат. Други считат, че в тяхното семейство не би могло да се случи детето им да се зарази с ХИВ или да се пристрасти към наркотик. Все пак една част от майките и бащите в даден момент се престрашават и ефектът, който постигат, е много неадекватен, защото обикновено, когато се сетят или са решили, че детето им ще започне да води сексуален живот, то вече много отдавна ги е надминало по знания и умения. Не казвам дали това е добро или лошо, но със сигурност говори, че разговорите са закъснели.

Младите хора правят ли си тестове за ХИВ? Тези, които все пак са си правили, от какво са продиктувани действията им – профилактично или заради някакви притеснения след сексуален контакт например?

Изключително недостатъчно се правят тестове за ХИВ, защото преди всичко не се осъзнава необходимостта от тях. Освен това не се знае къде може да се направят. Затова основната ефективност на центровете за безплатно изследване за ХИВ е около провежданите кампании. Извън тях много малко хора се сещат. Дори не говоря за необходимата честота - един да направиш, все е нещо.

Все пак сред тези, които са си направили, причината е профилактика или пък любопитство. Младите не се сещат да се опасяват, че може да се заразят с ХИВ или някаква друга полово предавана инфекция. Трябва да водят изключително хаотичен полов живот и да се замислят изведнъж или пък в случай, че са преживели насилствен полов акт.

Какви са твоите наблюдения – младите хора опитват ли наркотици и поради каква причина го правят?

Както при секса, така и при наркотиците средата е определяща. Факт е, че парти или концерт могат да станат причината за първата проба, а нататък нещата могат да растат в геометрична прогресия, а могат и да затихнат.

Младите хора много наблягат на разделението между силни и слаби наркотици. По-твърдите такива, особено интравенозните, започват да се използват обикновено след завършване на училище или пък след нещастно стечение на обстоятелствата в личен аспект. Рядко се случва някой да си каже: ”Защо пък да не пробвам хероин?!”.

В по-млада възраст са повече разпространени марихуаната, амфетамините или екстазито, да речем, които в повечето случаи са просто нова територия за изследване. Но понякога младият човек се изгубва и спира да се ограничава с тях, което може да се окаже фатално.

Откъде младите получават информация за наркотиците?

Няма нужда от някъде да я получават. Това е масова култура. За тях всеки знае, в най-общи линии – кое как действа, до какво води и т.н.

Интересно е, че младежът не приема пушенето на марихуана на купон като нещо, което непременно по-късно ще го доведе до интравенозен наркотик и вероятно е прав за себе си. Замисли ли се за такъв обаче, опасението е само че може да се пристрасти, а не, че също така би могъл да се инфектира с ХИВ или друго. В главите на младите хора тази реална опасност отсъства.

Как би обобщил поведението на твоите връстници – разумно ли действат по отношение на половия си живот?

Може да се обобщи, че младите не са наясно с рисковете, които съществуват в половите отношения и здравето въобще - психическо и физическо, поради което и не се пазят достатъчно – проблемите изведнъж се стоварват на главите им. Но нещата съвсем не са черно бели в никое отношение. Затова обществото изиграва доста комплицираща роля, заклеймявайки кое е добро и кое - лошо или правейки генерализации: ”Младите започват да водят сексуален живот твърде рано!” – черна точка; ”Те всички правят необезопасен секс и са под заплаха!” – черна точка; ”Те са разумни и имат акъл в главата!” – бяла точка. Всичко е толкова субективно, че не може да се подхожда с общ критерий, защото всеки се пази от едно нещо, а от друго – не толкова, всеки знае за нещо повече, а за друго по-малко, затова и рисковете имат различни измерения за всекиго, както и последствията от незнанието или безотговорността.

Ето защо е необходим гъвкав инструмент, който да пасне на сложната ситуация и здравното образование може да бъде огромна крачка в това отношение.

Ако имате въпроси за изясняване на нещо към темата - моля, пишете ми ЛС. Благодаря предварително, чакам мненията ви с интерес.

[gadabout]

Смешното е, че в моята и още редица "среди" не се чуват отрицания спрямо презервативите, но същевременно, при лични разговори/консултирания при случай на бременност/инфектиране с нещо, обикновено момичето казва, че момчето не е искало, а понякога дори самото момче признава, че е било така. Стереотип е, че момчетата са тези, дето отказвали презервативите, но явно този стереотип има своите основания. За пред другите сме много точни и не се противим, дори може да се правим на много съвестни, но в леглото повече мислим за други неща, че и държим на тях - май така излиза. Генерализация, да, но все пак.

А инак, да, прав си - презервативите се ползват с първата идея, че са контрацептивно средство - ПО-първостепенно значение няма, дори и затова да се ползват - има файда.