Elvenking, ...dirty with agony and pain mistress of doom Опции

[lodborg]

Ето го и новото творение на Damnagoras, Aydan и компания - "The Scythe". Знам, че е чакан с нетърпение от още не един или двама съфорумци, така че нахвърляйте му се. Още от първото парче се забеляза колко по плътно и мачкащо звучат момчетата. Промяната за мен е много положителна и свежа, най-вече с оглед на далеч по-интелигентната ритъм секция (в сравнение с "The Winter Wake", един също чудесен албум). Акустиката е избледняла здраво този път, явно момчетата са преценили, че това би отнело част от агресията и мрачното чувство в албума. Като цяло прекрасна тава, ще се цикли още много и то с удоволствие. Че няма да надмине епохалния "Heathenreel", е ясно, но поне е по-добър от "The Winter Wake", а и има огромни шансове да си съперничи с "Wyrd".

[Mago De Oz]

E, най-после е тук, акустичният албум на Елвънкинг! Омагьосан, разбит и пречистен, така се чувствам, след като го чух, това наистина е едно музикално вълшебство. Италианците се успели, почти без никакво усилие да създадат една магия, която потапя човек в един свят, изпълнен с емоции, красота, болка, радост и какво ли още не от палитрата на чувствата, които може човек да изпита, слушайки албума. И най-хубавото е , че това не са стари песни, изтрънчани на кухарки, а чисто нови песни!!! Дори и трите им стари песни имат друг облик, имат друго лице, имат нова магия в себе си. За пореден път се убеждавам, че не важно колко ще си техничен като музикант, а какво можеш и искаш да кажеш с музиката си! Елвънкинг, без да блестят и да се надсвирват, показват и казват много повече, отколкото половината съвременна метъл сцена.
Една кратка препратка към темата "Коя е най-тежката група" - потопете се в "Two Tragedy Poets (...And a Caravan of Weird Figures)" и ще видите как се издивява без да има тежки китари и двойни каси!!!