![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
На всички ви се е случвало да се ядосате толкова, че да ви се иска да убиете някой. Моят въпрос е как се справяте със гнева си, какво правите, когато сте ядосани на макс? Чупите, слушате успокояваща музика, разхождате се на чист въздух или какво?
Аз лично като съм в такова състояние, удрям няколко пъти плюшената котка в стаята ми и ми минава. Общо взето, имам нужда да излея гнева си върху нещо... -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() 卐 Misantr☣p☣lis 卐 ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 2524 Регистриран: 4-November 08 Град: Valhall Потребител N: 3087 ![]() |
Когато много се ядосам, започвам да троша, каквото ми е под ръка. Последният път когато наистина ме изкараха извън нерви толкова нямаше какво да блъскам и заблъсках вратата на хола... след като я пробих с ръка... реших, че не е достатъчно и пробих вратата на детската... за щастие не си счупих пръстите, но добре си разкървавих ръката, а и после адски съжелявах, защото аз трябваше да поправям тези врати... В друг сручай на ярост вкарах 1 тупаница на прозореца в стаята... и той взе,че се счупи. Добре, че пердето е дебело и не се порязах. В много други случай съм чупил по-малки неща - вази, статуйчици (имах една много добра... но я хвърлих по човека, който ме ядоса и тя се счупи ^^")... като се сетя че замерих майка ми със сок и се чудя защо го изхабих хубавия сок... пък и не бяха яки краските по стената...
Това че изливам ядът и аргесята си чрез чупене на разни предмети е още откакто бях малък, но нещата започнаха да се прометят, защото човек разбира, че няма никакъв смисъл да унищожава неща, които по-късно ще са му нужни. Затова като се ядосам се разхождам на въздух или си пускам някаква здрава бичкия... Ядът е губене на време и изразходване на излишна енергия. -------------------- |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 27th June 2025 - 10:56 AM |