HammerFall - No Sacrifice, No Victory Опции

[Warrior Of Ice]

Ами да го почваме, предлагам аз.

За начало малко бегли впечатления като след три слушания. Първо, много свежо звучат пичовете! Свежо, енергично и всячески раздвижено. Докато "Threshold", макар и приятен албум, си беше преповтаряне на неща от миналите, "No Sacrifice, No Victory" носи съвсем различна атмосфера. Не че са преоткрили колелото на хеви метъла, но просто личи някакво ново вдъхновение в композициите. Не съм вярвал, че ще го кажа някога, но смяната на Stefan май им се е отразила ободряващо. Pontus свири чудесно, специално "Something for the Ages" не отстъпва на най-добрите им инструментали. На някои парчета сигурно ще им трябва повечко слушане, но има и хитове, които удрят веднага - "Any Means Necessary" вече я знаем, а и "Legion" е жестоко парче! Въобще, разбиването на концерта след няма и два месеца е гарантирано.

[Mort]

Ако трябва да съм откровен, от Crimson Thunder насам HammerFall не са изкарали албум, който да ме кефи тотално. Причините са две: албумите до CT включително ме вкараха (буквално) в метъла и са тотално хитови; след CT те експериментират и търсят ново звучене, което е съвсем правилно - не могат 15 години да тъпчат на едно място - така правят развиващите се банди, но вече понадрастнах това праволинейно класическо хеви метъл звучене, разглезиха ме модерните и разчупени търсения на банди като Kamelot, Evergrey, Brainstorm или дори Thunderstone. На техен план HammerFall ми звучат някак... "опростено", без изобщо да принизявам музикалните възможности на пичовете. Стигнахме и до No Sacrifice, No Victory - албумът звучи, свежо (както много споменаха, това се дължи в голяма степен и на Понтус), кефи ме че са нацелили вярната нотка и албумът е много по-стойностен от Chapter-а и Threshold, като отново съдържа хитови парчета, което определено липсваше в предпоследния (макар той да има други достойнства). Лично аз определям No Sacrifice, No Victory като комбинация между Threshold и Renegade - носи класическата постройка - директните, мелодични парчета с достатъчно характер и идея, изсвирени без излишно бързане - просто мощно и на място, едновременно с това е категоричен наследник на Threshold, с оглед на по-модерното на места звучене. Основната ми критика е отправена към едно единствено парче - Life Is Now - парчето е направо тъпо - прекомерното повтаряне на думичката Fashion, еднотипния риф, който си е направо прекопиран от едноименното Threshold, да не говорим да сложат песента на второ място. Иначе за кавъра можеше да изберат песен, която да не е правена от още поне три групи, ама да не задълбаваме чак толкова - добре са се справили.