Кога е редно да се откажеш? Опции

[Jasmine*]

Когато зададеш въпроса : "Кога да се откажа?", винаги получаваш уверения отговор: "Никога!", независимо за какво става дума. Човек трябва да следва мечтите и целите си, но когато се провали веднъж, после още веднъж... какво прави? Идеята ми е: може ли човек с увереността и упоритостта си да поддържа това, в което вярва живо, или дори нещо да живее в съзнанието му, то ще си остане само там... ако няма действителна реализация? И това, че си се провалил, или че никой не вярва в думите ти, значи ли, че всички са прави, а ти грешиш? Иска ни се да вярваме, че човек може всичко, което си е така, но на практика не се получава като по филмите.

Не знам дали се изразих ясно, всеки да пише както го разбира, да говорят и хората с повечко опит.

[Warrior Of Ice]

Аз си спомням, че когато излезе Brood War навремето, бях забил много грозно на последната мисия на зергите. Да съм бил 13-годишно пишлеме тогава, тотално обсебено от играта. С всички други карти се оправях без проблеми, в мултито също, но тази мисия сигурно съм я играл поне едно 10 пъти, и все с един резултат - изнасяха ме. (Сега това, че да се биеш с малко ресурси на три фронта е шибана работа, няма значение.) Някоя и друга година по-късно реших да врътна цялата игра наново и в общи линии ги изорах без проблеми. Тъй че когато след достатъчно опити стане ясно, че нещо не ти е по силите, си даваш известно време да се поразвиеш и пробваш отново. Ако пак се провалиш - повтаряш упражнението... и така, докато въпросната цел все още има достатъчна стойност за теб, че да те мотивира.