Кога е редно да се откажеш? Опции

[Jasmine*]

Когато зададеш въпроса : "Кога да се откажа?", винаги получаваш уверения отговор: "Никога!", независимо за какво става дума. Човек трябва да следва мечтите и целите си, но когато се провали веднъж, после още веднъж... какво прави? Идеята ми е: може ли човек с увереността и упоритостта си да поддържа това, в което вярва живо, или дори нещо да живее в съзнанието му, то ще си остане само там... ако няма действителна реализация? И това, че си се провалил, или че никой не вярва в думите ти, значи ли, че всички са прави, а ти грешиш? Иска ни се да вярваме, че човек може всичко, което си е така, но на практика не се получава като по филмите.

Не знам дали се изразих ясно, всеки да пише както го разбира, да говорят и хората с повечко опит.

[stage]

Съжалявам да го кажа, но едва ли някой от тук, ще вземе въпросът ти на сериозно. Коментарите вече го показват.
Относно въпросът ти, мисля че всеки човек трябва да го разбере сам за себе си. Кога? Защо?... Никой не може да отговори вместо теб. По интересното е "защо" търсим въпрос на тези отговори? Ще ги търсим ли след 20-30 години? Ще сме ги намерили? Дали защото сме млади и неопитни, или защото в теб (нас) все още гори тази частица която вярва че може да промени света и същата тази частица намалява когато остаряваме. Или намираме отговорите на въпросите си...

Търсенето на отговора на твоя въпрос не може да е еднозначен. Човек определя своите решения с морал или с липсата на такъв. Жертвата прекалено ли е голяма ако трябва да продължим на всяка цена? Какво ще е по-ценно за теб, да завършиш целта, но каква ще е цената платена за това... мушичката ще скъса ли паяжината или ще остави паякът да я изяде.