Кога е редно да се откажеш? Опции

[Jasmine*]

Когато зададеш въпроса : "Кога да се откажа?", винаги получаваш уверения отговор: "Никога!", независимо за какво става дума. Човек трябва да следва мечтите и целите си, но когато се провали веднъж, после още веднъж... какво прави? Идеята ми е: може ли човек с увереността и упоритостта си да поддържа това, в което вярва живо, или дори нещо да живее в съзнанието му, то ще си остане само там... ако няма действителна реализация? И това, че си се провалил, или че никой не вярва в думите ти, значи ли, че всички са прави, а ти грешиш? Иска ни се да вярваме, че човек може всичко, което си е така, но на практика не се получава като по филмите.

Не знам дали се изразих ясно, всеки да пише както го разбира, да говорят и хората с повечко опит.

[Jasmine*]

^Благодаря за този отговор, имаш право за темата, малко е неориентирана, но не е грешно да се мисли за това, защото в крайна сметка мисълта е тази, която прави нещата такива. Навярно всяко решение е грешно, когато се обвиняваш и обратното-постигнеш ли състояние на мир със себе си..това е всичко, което ти трябва. Винаги съм се възхищавала на такива хора, защото каквото и да им се случи..те знаят, че са направили каквото могат и това им стига, за да забравят и да превъзмогнат.

предпочитам да мисля така:
" In the end, it's extra effort that separates a winner from second place. But winning takes a lot more that that, too. It starts with complete command of the fundamentals. Then it takes desire, determination, discipline, and self-sacrifice. And finally, it takes a great deal of love, fairness and respect for your fellow man. Put all these together, and even if you don't win, how can you lose?"
Jesse Owens