Кога е редно да се откажеш? Опции

[Jasmine*]

Когато зададеш въпроса : "Кога да се откажа?", винаги получаваш уверения отговор: "Никога!", независимо за какво става дума. Човек трябва да следва мечтите и целите си, но когато се провали веднъж, после още веднъж... какво прави? Идеята ми е: може ли човек с увереността и упоритостта си да поддържа това, в което вярва живо, или дори нещо да живее в съзнанието му, то ще си остане само там... ако няма действителна реализация? И това, че си се провалил, или че никой не вярва в думите ти, значи ли, че всички са прави, а ти грешиш? Иска ни се да вярваме, че човек може всичко, което си е така, но на практика не се получава като по филмите.

Не знам дали се изразих ясно, всеки да пише както го разбира, да говорят и хората с повечко опит.

[Megadeth]

Предлагам темата да се заключи вече, смисъла от нея е някъде в neverland <: Мушички, паяжини, в реалността мухите не бягат от паяжината, биват изядени, защото тънкия и здрав секрет, който паяците тъкат е именно за това. Проста биология. Мушичките нямат особен избор. Няма нищо с подсмисъл тук, наистина
<: Айде със здраве :>


П.П.
Всъщност кога е редно да се откажеш? Колко пъти трябва да сгрешиш, за да се убедиш? Синдрома на политиците ни, знаем на теория всичко, а принципите в реалност са_НесъществуващИ_. Морал, съвест.. Не бъди егоист. Тия индиректни послания дразнят яко, осъзнай се. Вместо всичко да е наред, ти ще ме принудиш да те игнорирам навсякъде, да се блокираме и т.н.