Концерта на U.D.O.!!!, GREAT!!! Опции

[The Trooper]

Oooo, да!!! Велико! Даже и до картички на U.D.O. се докопах:)))). Най-сетне се прибрах......Verrry Exhausted...
Страхотен концерт, не спрях да се кефя на макс, звука не беше кой знае к'во, но все пак приемлив. Ще се помни дълго тази дата - 27.05.2004

Пускам и сетлистче, може да има и някои неточности, ако някой забележи, да свирка:

Thunderball
Bullet And The Bomb
Metal Heart
Independence Day
Pull The Trigger
Living For Tonight
Drum Solo
Metal Eater
Restless And Wild
Blind Eyes
Neon Nights
Man And Machine
Guitar Solo
Up To The Limit
Animal House
Balls To The Wall
Holy
I'm A Rebel
Trainride In Russia
Princess Of The Dawn
Fast As A Shark
Burning
+++
Love Child
Son Of A Bitch

Love Child & Son Of A Bitch трябва да са някъде по средата, не мога да се сетя точно.

Уффф, лягам че съм скапан, аре пишете...

[Warrior Of Ice]

Ревюто:


Концертът на немските хеви метъл традиционалисти U.D.O. бе чакан с нетърпение от много почитатели на великите Accept и на самостоятелното творчество на легендарния им бивш фронтмен. В късния следобяд на 27-ми май пред превърналата се в светиня за родния метъл зала “Христо Ботев” започнаха постепенно да прииждат ентусиазирани фенове. Размерът на събралата се към 19:30 тълпа не оправда изцяло очакванията ми, но при все това първите пристигнали бяха допуснати в залата, която не спря да се пълни още цял час. Подгряващи групи за шоуто не бяха предвидени и точно в 20:30, след порядъчни скандирания и възгласи от страна на феновете, светлините угаснаха и започна гръмотевична интродукция към откриващото едноименно парче от новия албум на бандата – “Thunderball”. Без много церемонии на сцената се появи шайката металурзи, забивайки първите акорди за вечерта. Без паузи чухме още една нова песен – “The Bullet And The Bomb”, както и химновата “Metal Heart”, по време на която ревът на публиката почти успя да заглуши китарата на Stefan Kaufmann.

От самото начало на гига пролича, че осветлението е съвсем адекватно за подобен концерт, а озвучаването е на много високо ниво – всеки инструмент се чуваше отчетливо, както в ритмовите отсечки, така и в соловите пасажи. Udo и компания стояха силно на сцената и се раздадоха докрай – нито за момент отпуснати или статични, в постоянен контакт с публиката. Събралите се 1500 души отговориха подобаващо на предизвикателството, като пяха и куфяха за 3000. Igor Gianoli и старото бойно куче Stefan Kaufmann си подаваха режещи рифове и сола, басистът Fitty пък не спря да беснее. Lorenzo Milani потропваше технично, а самият хер Dirkschneider беше много енергичен по време на целия концерт – не спря да притичва от единия до другия край на сцената, окуражавайки феновете. Гласът му беше впечатляващо силен и изпълняването на двадесет парчета като че да беше по-скоро забавление, отколкото затруднение за него. В сетлиста на бандата бяха включени по равно както песни от соловата кариера на Udo, така и от Accept ерата. Насладихме се на “Independence Day”, “Pull The Trigger” от новата тава, “Living For Tonight” и “Metal Eater”.

Допълнителна похвала заслужават Lorenzo и Igor за възхитителните си петминутни сола, разделящи на три части концерта – истинско пиршество за сетивата на присъстващите. “Restless And Wild” и “Son Of A Bitch” бяха сляти в едно, последвани от “Blind Eyes”, “Neon Nights” и мачкащата “Man And The Machine”. След класическата “Balls To The Wall”, петимата се скриха зад сцената, за да излязат два пъти на бис, призовани от неуморната публика. Изпълнени бяха шедьоври като “Holy”, “I'm A Rebel”, “Fast As A Shark”, “Princess Of The Dawn” и “Burning”, а Udo дори се загърна с националния ни трибагреник. Сбогуването беше кратко, но емоционално и след повече от два часа първокласен хеви метъл, изпълнен с блестяща техника, U.D.O. се разделиха с българските си фенове. Бяхме свидетели на един почти перфектен концерт, реализиран с класа и зареден с много енергия. Какво повече бихме могли да искаме?