Пауър метъл, дослушало ми се е... Опции

[Blashyrkh]

Абе на скоро прослушах Rhapsody и сега търся банди в тая насока. Нали се сещате: епически битки, могъщи дрокони, безсмъртни герои, Мрачен крал.
Кажете ми някои подобни групи.

[lodborg]

Тая седмица като на шега наизлязоха един куп силни албуми.

Powerwolf направиха най-лесносмилаемия албум, който съм слушал от много време насам. Толкова лесносмилаем, че направо сдъвкан ни го поднасят. Целят се явно в по-широка публика и затова са го направили директен до припадък - все едно са се страхували да вкарат малко сложност, да не се задави някой. Все още имам чувството, че този подход трябва да ме обиди като слушател, или да ме възмути, или да ми се стори нелеп, но за съжаление албумът просто си ме кефи здраво. Пипнат е много - страшно мелодичен, поради директността си също страшно запомнящ се (още от първото слушане го научаваш целия). Звукът е сякаш гледан под микроскоп от Fredrik Norström и граничи с перфекционизма. Имам чувството, че цялата тази попмпозност и грандиозност ще ми отврати много грозно в един момент като му се нарадвам, но това ще покаже само времето. За момента изтърквам байтовете в "Bible of the Beast" от въртене и няма изгледи да ме сполети скоро споменатото втръсване.

По съвсем различен начин са подходили Bloodbound. Направили са албума си много по-прогресивен и съвсем не толкова пищен и помпозен като Powerwolf-а. Да си призная, този подход ми харесва много, ама много повече, а и ми се струва далеч по-естествен. "Tabula Rasa" ме разбива все повече и повече с всяко следващо слушане. Вече нямам никакви проблеми с промяната в звученето, даже одобрявам и то много! Определено започва да ме кефи почти толкова колкото Powerwolf-а, а имам и усещането, че след време ще ми харесва дори и повече от него.

И третото издание е Alestorm-ът, за който вече се говори в съответната тема.

[Megadeth]

Тая седмица като на шега наизлязоха един куп силни албуми.

Powerwolf направиха най-лесносмилаемия албум, който съм слушал от много време насам. Толкова лесносмилаем, че направо сдъвкан ни го поднасят. Целят се явно в по-широка публика и затова са го направили директен до припадък - все едно са се страхували да вкарат малко сложност, да не се задави някой. Все още имам чувството, че този подход трябва да ме обиди като слушател, или да ме възмути, или да ми се стори нелеп, но за съжаление албумът просто си ме кефи здраво. Пипнат е много - страшно мелодичен, поради директността си също страшно запомнящ се (още от първото слушане го научаваш целия). Звукът е сякаш гледан под микроскоп от Fredrik Norström и граничи с перфекционизма. Имам чувството, че цялата тази попмпозност и грандиозност ще ми отврати много грозно в един момент като му се нарадвам, но това ще покаже само времето. За момента изтърквам байтовете в "Bible of the Beast" от въртене и няма изгледи да ме сполети скоро споменатото втръсване.

По съвсем различен начин са подходили Bloodbound. Направили са албума си много по-прогресивен и съвсем не толкова пищен и помпозен като Powerwolf-а. Да си призная, този подход ми харесва много, ама много повече, а и ми се струва далеч по-естествен. "Tabula Rasa" ме разбива все повече и повече с всяко следващо слушане. Вече нямам никакви проблеми с промяната в звученето, даже одобрявам и то много! Определено започва да ме кефи почти толкова колкото Powerwolf-а, а имам и усещането, че след време ще ми харесва дори и повече от него.

И третото издание е Alestorm-ът, за който вече се говори в съответната тема.

Братле, научи се да говориш в линкове и цена няма да имаш