Пауър метъл, дослушало ми се е... Опции

[Blashyrkh]

Абе на скоро прослушах Rhapsody и сега търся банди в тая насока. Нали се сещате: епически битки, могъщи дрокони, безсмъртни герои, Мрачен крал.
Кажете ми някои подобни групи.

[Mort]

Тъй като явно тази тема се превърна в основна за обсъждането на новите Powerwolf и Bloodbound, да взема и аз да дам мнение. Ще започна по азбучен ред, демек с Bloodbound - след порядъчен брой прослушвания албумчето ми влезе яко под кожата. Да, не е това което всички очакваха - завръщане към дебютния албум, който им спечели най-много почитатели, но за сметка на това бандата явно търси да открие себе си и Tabula Rasa e крачка в тази посока. По думите на самия Urban, групата не смята да се връща към звученето от Nosferatu, тъй като той е бил един вид техния трибют към класически банди като Maiden, Helloween и Blind Guardian, но музиката им занапред няма да е носталгия по миналото, какъвто дефакто беше Nosferatu. С това вероятно ще изгубят доста фенове, безспорно новата тава не може да се каже, че е тоталния безумен хит, дори със съвременното си звучене. Открих предостатъчно сходства с не една или две банди, особено ми направи впечатление сходството на доста от песните с творчеството на Nocturnal Rites, не знам може и само аз да го чувам това, но на моменти имам чувството, че слушам именно вторите. От друга страна обаче песните са енергични, с втъкнати много прогресив залитания, свиренето е идейно, а Urban е безупречен. Може би само времето ще покаже дали албумът ще продължи да се върти или ще е просто още една отметка в power историята.
За Powerwolf мога да кажа, че са направили най-силното си произведение отвсякъде. Както се отбелазя, като започнем от перфектната продукция, хоровете (доколкото знам за тях са ползвани професионално оперни изпълнители), оркестрациите, епичността, ефектите и т.н. Без досега Powerwolf да са оставяли някакво крайно добро впечатление, сега със сигурност успяха. Парчетата са ударни и всяко е с потециален хитов заряд, продължителността им говори същото - не повече от 4 минути, т.е. "Bible of the Beast" може да бъде спокойно наречен и "Bible of the Single". Опасението ми обаче се застъпва с това на Lodborg, че има вероятност директната енергия, която се лее от Библията, да се изчерпа твърде бързо. При мен така протекоха нещата с предходните два албума на Powerwolf - сега почти не ги въртя. В заключение за "Bible of the Beast" ще завърша по същия начин, както и за Tabula Rasa - времето ще е критерий за качеството и на двата албума.