Юнак без рана не може Опции

[Nightmare]

Привет от мен отново! От доста време насам не съм ви посещавала и така ще бъде до към осми юни.
Болката, която изпитвам в момента ме подтикна да отворя тази тема Расте ми мъдрец ... хах сигурно звучи смешно, но мен лично ме измъчва много, едвам едвам говоря и денонощно държа на мястото студен компрес ... То пък една болка ще кажат някои ... е, сега имате възможност да се "похвалите" с ваши изживявания.
Нека започна аз ... дълга, дълга история, водеща началото си от 1989 година . Ама не, мисля да съкратя, за да не ме критикувате отново, че пиша дълго (за което няма спор, мисълта ми тече като планински поток ).

Болкоистория : два пъти шита без упойка - веднъж на брадичката ( като малка се изживявах като момче, движех се само в такива компании и правех какви ли не бели, тази рана беше от един върховен скок от люлка) - пет шева, и друг път на лакътя на дясната ръка - към десет шева. За тези, които не са били шити при такива екстремни обстоятелства - не е болка за умиране, няма са плашите . Продължаваме - пукната глава (белегът поне не си личи, но споменът е пресен), падане от тръба на десет метра височина - без трагични последици, много престои из болници .. няма как, здравето ми никога не е било от най-стабилните, при последния престой претърпях така наречените пункции ... това е .. брр само като си помисля, пробиване на носната кост и извличане на гной от синусите .. сами се досещате, че тръпката е в пробиването ... бавното, настъпателно хрущене. Аз нямах късмет и счупих три от най-острите игли в носа си и всичко това с минимални количества упойка ... кошмар, който изживях и почувствах в пълна степен. Въпреки всичко се гордея със себе си, никога не съм показвала слабостта си на другите, рядко си позволявам да плача ... започвам да се отклонявам, това е тема за физическото страдание, макар всички да знаете, че няма по-върховна болка от душевната ...

Оставям възможността и вие да се "похвалите"

[_SiegfrieD_]

Ех скъпите медицински процедури...Но не ми се вярва да си била на системи с часове,нали...Поне не го упоменаваш.
Всички като малки сме се рязали,удряли,падали и т.н. трепели.Това си е в реда на нещата за едно дете.Сега обаче се самонараняваме доброволно-татуировки,пиърсинги(аз самата вече имам един,а оня ден си пробих и първите 2 дупки на ушите) и т.н.Според майка ми и куп хора това си е варварщина и може би наистина е така.Лошото е ,че веднъж почнал не можеш да спреш докато не заприличаш на поредния идиот.Но това си ми харесва,нищо,че го наричат "доброволно самонараняване и обезобразяване"
Иначе аз замалко да се сдобия с "естенствен пиърсинг"когато бях на 5-6 години-на селския язовир баща ми ловеше риба,аз бях зад него и той хвърли въдицата така,че кукичката ми се забоде право между очите...Последва близо часово вадене без упойка във Вълчедръм...
Падала съм жестоко върхо стъкла,така че съм ставала цялата в кървища и пак не са ме шили.Така се оправих и въобще не отидох на лекар..Не знам как не си разбих зъбите като като много малка паднах от една пейка от тези на спирките.Тогава бях с млечни зъби,но един от зъбите,които ударих сега си е леко крив.Бях си разпорила и горната устна.Хапали са ме и двата ми добермана,които имах.Още си нося белезите.На няколко пъти съм падала много гадно по стълбите и в банята.Не знам как се разминавах само със синини и леки навехвания след като паданията си бяха доста сериозни и спокойно можех да си строша я ръка,я глава...Пък и имам дни,в които "ми върви" да се пребивам.За системите вече казах...Сигурно има и още неща,но не се сещам в момента.Питайте майка ми-тя знае по-добре от мен