Юнак без рана не може Опции

[Nightmare]

Привет от мен отново! От доста време насам не съм ви посещавала и така ще бъде до към осми юни.
Болката, която изпитвам в момента ме подтикна да отворя тази тема Расте ми мъдрец ... хах сигурно звучи смешно, но мен лично ме измъчва много, едвам едвам говоря и денонощно държа на мястото студен компрес ... То пък една болка ще кажат някои ... е, сега имате възможност да се "похвалите" с ваши изживявания.
Нека започна аз ... дълга, дълга история, водеща началото си от 1989 година . Ама не, мисля да съкратя, за да не ме критикувате отново, че пиша дълго (за което няма спор, мисълта ми тече като планински поток ).

Болкоистория : два пъти шита без упойка - веднъж на брадичката ( като малка се изживявах като момче, движех се само в такива компании и правех какви ли не бели, тази рана беше от един върховен скок от люлка) - пет шева, и друг път на лакътя на дясната ръка - към десет шева. За тези, които не са били шити при такива екстремни обстоятелства - не е болка за умиране, няма са плашите . Продължаваме - пукната глава (белегът поне не си личи, но споменът е пресен), падане от тръба на десет метра височина - без трагични последици, много престои из болници .. няма как, здравето ми никога не е било от най-стабилните, при последния престой претърпях така наречените пункции ... това е .. брр само като си помисля, пробиване на носната кост и извличане на гной от синусите .. сами се досещате, че тръпката е в пробиването ... бавното, настъпателно хрущене. Аз нямах късмет и счупих три от най-острите игли в носа си и всичко това с минимални количества упойка ... кошмар, който изживях и почувствах в пълна степен. Въпреки всичко се гордея със себе си, никога не съм показвала слабостта си на другите, рядко си позволявам да плача ... започвам да се отклонявам, това е тема за физическото страдание, макар всички да знаете, че няма по-върховна болка от душевната ...

Оставям възможността и вие да се "похвалите"

[Morbid Freak]

Нямам кой знае колко рани белези и тн.Няй-страшното което си спомням е как в 8 клас докато се правех на скейтър си изорах подбредрицата.Шибан белег който от време на време сърби и косми там не никнат А и един път една пчела или оса ме ужили почти до гръкляна.Няй-глупавота рана която съм получавал е като малък.Ударих се в дървена трупа.Не знам как стана.Тичах,видях трупата,обърнах се и в следващия момент дървото ме удари.Една седмица бузата ми беше отекла и беше разранена почти цялата.
Но за сметка на това пък съм виждал доста по гадни неща.Не знам дали сте виждали стъкло с размерите на четвърт CD под капачкато на коляно.Определено не е приятна гледка.