Юнак без рана не може Опции

[Nightmare]

Привет от мен отново! От доста време насам не съм ви посещавала и така ще бъде до към осми юни.
Болката, която изпитвам в момента ме подтикна да отворя тази тема Расте ми мъдрец ... хах сигурно звучи смешно, но мен лично ме измъчва много, едвам едвам говоря и денонощно държа на мястото студен компрес ... То пък една болка ще кажат някои ... е, сега имате възможност да се "похвалите" с ваши изживявания.
Нека започна аз ... дълга, дълга история, водеща началото си от 1989 година . Ама не, мисля да съкратя, за да не ме критикувате отново, че пиша дълго (за което няма спор, мисълта ми тече като планински поток ).

Болкоистория : два пъти шита без упойка - веднъж на брадичката ( като малка се изживявах като момче, движех се само в такива компании и правех какви ли не бели, тази рана беше от един върховен скок от люлка) - пет шева, и друг път на лакътя на дясната ръка - към десет шева. За тези, които не са били шити при такива екстремни обстоятелства - не е болка за умиране, няма са плашите . Продължаваме - пукната глава (белегът поне не си личи, но споменът е пресен), падане от тръба на десет метра височина - без трагични последици, много престои из болници .. няма как, здравето ми никога не е било от най-стабилните, при последния престой претърпях така наречените пункции ... това е .. брр само като си помисля, пробиване на носната кост и извличане на гной от синусите .. сами се досещате, че тръпката е в пробиването ... бавното, настъпателно хрущене. Аз нямах късмет и счупих три от най-острите игли в носа си и всичко това с минимални количества упойка ... кошмар, който изживях и почувствах в пълна степен. Въпреки всичко се гордея със себе си, никога не съм показвала слабостта си на другите, рядко си позволявам да плача ... започвам да се отклонявам, това е тема за физическото страдание, макар всички да знаете, че няма по-върховна болка от душевната ...

Оставям възможността и вие да се "похвалите"

[Injudicator]

Хм преди много много ама много време бях в банята ама бях супер нисък и не можех да стигна шкафчето над мивката,затова взех една пластмасова кофа и стъпих върху нея за да стигна до тва което ми трябваше ама по едно време така яко ми се изплъзна под краката-супер яко си траснах ченето на мивката(леле къв звук се чу само )и ми се "отлепи" част от месото та ме водиха в окръжната да ми го пъхнат обратно тва месо.Леле как ме боля само.


А и още нещо се сетих-преди пак много време си вървя аз из един отворен към улицата двор в София и по едно време се засили към мене един на едно колело.Аз скочих настрани(като по филмите ) ама се спънах яко в бронята на една лада май беше и кат се намазах яко в земята с лицето напред...Гадното беше че тая земя беше адски грапава и ми смъкна кожата и част от месата на дясната част от лицето(супер много кръв почна да тече)После като цъфнах пред майка ми тя едва не получи удар,каза че си е мислела:"Леле тва дете се уби!"Сигурно съм изглеждал много весело!После ходихме в болницата и ми дадоха спрей който буквално замразява раната и и дава шанс да се възстанови.Ако не беше тва лекарство ся щях да изглеждам кат някъв демон ама за щастия нямам никви белези

А и да не збравим че веднъж отказаха спирачките на колело и паднах от едно не много високо място но въпреки всичко колето ми падна върху мене и ми счупи ръката(после с тя ръка съм го носил към нас без да знам че е счупена а на другия ден ми връчваха свидетелство и директора ми стисна и разтърси счупената ръка-абе изобщо така ми се искаше да изкрещя ама всички мен гледаха )