Юнак без рана не може Опции

[Nightmare]

Привет от мен отново! От доста време насам не съм ви посещавала и така ще бъде до към осми юни.
Болката, която изпитвам в момента ме подтикна да отворя тази тема Расте ми мъдрец ... хах сигурно звучи смешно, но мен лично ме измъчва много, едвам едвам говоря и денонощно държа на мястото студен компрес ... То пък една болка ще кажат някои ... е, сега имате възможност да се "похвалите" с ваши изживявания.
Нека започна аз ... дълга, дълга история, водеща началото си от 1989 година . Ама не, мисля да съкратя, за да не ме критикувате отново, че пиша дълго (за което няма спор, мисълта ми тече като планински поток ).

Болкоистория : два пъти шита без упойка - веднъж на брадичката ( като малка се изживявах като момче, движех се само в такива компании и правех какви ли не бели, тази рана беше от един върховен скок от люлка) - пет шева, и друг път на лакътя на дясната ръка - към десет шева. За тези, които не са били шити при такива екстремни обстоятелства - не е болка за умиране, няма са плашите . Продължаваме - пукната глава (белегът поне не си личи, но споменът е пресен), падане от тръба на десет метра височина - без трагични последици, много престои из болници .. няма как, здравето ми никога не е било от най-стабилните, при последния престой претърпях така наречените пункции ... това е .. брр само като си помисля, пробиване на носната кост и извличане на гной от синусите .. сами се досещате, че тръпката е в пробиването ... бавното, настъпателно хрущене. Аз нямах късмет и счупих три от най-острите игли в носа си и всичко това с минимални количества упойка ... кошмар, който изживях и почувствах в пълна степен. Въпреки всичко се гордея със себе си, никога не съм показвала слабостта си на другите, рядко си позволявам да плача ... започвам да се отклонявам, това е тема за физическото страдание, макар всички да знаете, че няма по-върховна болка от душевната ...

Оставям възможността и вие да се "похвалите"

[Nightmare]

Ех скъпите медицински процедури...Но не ми се вярва да си била на системи с часове,нали...Поне не го упоменаваш.
Всички като малки сме се рязали,удряли,падали и т.н. трепели.Това си е в реда на нещата за едно дете.Сега обаче се самонараняваме доброволно-татуировки,пиърсинги(аз самата вече имам един,а оня ден си пробих и първите 2 дупки на ушите) и т.н.Според майка ми и куп хора това си е варварщина и може би наистина е така.Лошото е ,че веднъж почнал не можеш да спреш докато не заприличаш на поредния идиот.Но това си ми харесва,нищо,че го наричат "доброволно самонараняване и обезобразяване"

Всъщност и това не съм пропуснала да го почувствам ...
Истината е, че доста неща ви спестих. Само как си знаех, че има хора със слаби нерви и слаб стомах Съжалявам Sw1tched, не съм искала да предизвикам такава реакция у теб, но такава е истината, всичко се случва.

А иначе това, за което говореше Мимето (Господи дано не бъркам имената, но рискувам, защото мразя да се обръщам с прякорите ), за "доброволното нараняване" аз все още не съм се подложила на него ... не виждам и смисъла. Най-много от всичко обичам естествеността, но също така нямам нищо против хора, които се татуират и имат пиърсинг. Всеки сам избира как да изглежда все пак, всеки сам отговаря за себе си. Истината е, че до скоро копнеех да си направя някоя смразяващо гадна татуировка около глезена, но след като се замислих, желанието ми отмря ... така че ако сте си наумили подобно нещо - не му мислете много

Браво на всички, юнаци и героини SPARK ! да се надяваме, че вече малкоо по-пораснали няма да причиняваме подобен кошмар на телата си.