Юнак без рана не може Опции

[Nightmare]

Привет от мен отново! От доста време насам не съм ви посещавала и така ще бъде до към осми юни.
Болката, която изпитвам в момента ме подтикна да отворя тази тема Расте ми мъдрец ... хах сигурно звучи смешно, но мен лично ме измъчва много, едвам едвам говоря и денонощно държа на мястото студен компрес ... То пък една болка ще кажат някои ... е, сега имате възможност да се "похвалите" с ваши изживявания.
Нека започна аз ... дълга, дълга история, водеща началото си от 1989 година . Ама не, мисля да съкратя, за да не ме критикувате отново, че пиша дълго (за което няма спор, мисълта ми тече като планински поток ).

Болкоистория : два пъти шита без упойка - веднъж на брадичката ( като малка се изживявах като момче, движех се само в такива компании и правех какви ли не бели, тази рана беше от един върховен скок от люлка) - пет шева, и друг път на лакътя на дясната ръка - към десет шева. За тези, които не са били шити при такива екстремни обстоятелства - не е болка за умиране, няма са плашите . Продължаваме - пукната глава (белегът поне не си личи, но споменът е пресен), падане от тръба на десет метра височина - без трагични последици, много престои из болници .. няма как, здравето ми никога не е било от най-стабилните, при последния престой претърпях така наречените пункции ... това е .. брр само като си помисля, пробиване на носната кост и извличане на гной от синусите .. сами се досещате, че тръпката е в пробиването ... бавното, настъпателно хрущене. Аз нямах късмет и счупих три от най-острите игли в носа си и всичко това с минимални количества упойка ... кошмар, който изживях и почувствах в пълна степен. Въпреки всичко се гордея със себе си, никога не съм показвала слабостта си на другите, рядко си позволявам да плача ... започвам да се отклонявам, това е тема за физическото страдание, макар всички да знаете, че няма по-върховна болка от душевната ...

Оставям възможността и вие да се "похвалите"

[````````]

Ами деца:")) АЗ нямам никакви подобни реживявания.. и не искам да имам. Като малка предостатъчни са ми били визитите при зъболекаря. Не бих казала че ме е страх от игли... а при стоматолога не ми вадят зъби вече..така че търпя и там:") няма да мрем за една пломба де. Нищо специално нямам като белези.. имам един интересен... и при това сестра ми има същия....родилен белег. Една малка завъртулка на кокълчето на показалеца на дясната ръка:") Всичко на всичко иначе... имам еидн белег на коляното(дясното) ..много малък и не помня от какво е и по еидн на двата лакътя - от шмайзер:) Играли ли сте? Жертвата беше жестока... всичко ме болеше..тогава се люпнах върху бордюра и там си ударих кръстта..таза..абе лявата страна:)) Болеше ме, но нищо сериозно..и двата еднакви белега:")) Целия квартал ме изпроводи до у нас:"))) Кучетата ми са били все милички и любвеобилни..от котките нямам белези... не съм падала от люлка....нито от дърво (не съм се катерила), не съм се рязала на стъкло..освен лекичко... не съм падала от високо... ) Съвсем обикновено детство мене ако питате:"))