Проклятието голям лейбъл или смяна на такъв Опции

[Mago De Oz]

Аз съм забелязъл една тенденция, че група която подпише с по-голям музикален лейбъл, започва или да издава посредствени неща, или почват проблеми вътре в бандата, абе като цяло се "осира" по някакъв начин. Ето няколко примера, според мен, разбира се :
Nightwish - подписаха с Нюклеар и кво стана, продажби добри, ама и Тария вън
Stratovarius - договор за 3 милиона с Сенкчури и се почна една латинска история, завършена с най-слабият им албум
Grave Digger - откакто смениха китарист и лейбъл, не са издали нищо стойностно, повечето има фенове преминаха в лагера на Rebellion
Blind Guardian - първи албум за нов лейбъл (Nuclear Blast) след Вържин и май ще се окаже най-противоречивата им творба до момента, а как ще се продава времето и феновете ще покажат
Manowar - откакто са и те в Nuclear Blast, издадоха един албум и безброй ДВД-та. Албумът не беше кой знае какво, а ДВД-та на мен лично вече ми писнаха тотално.
Сигурно има оше много такива примери, но да чуем кой какво мисли

[gadabout]

Имам предвид това, че едно е да търсиш една касетка две години (или повече). После да си я намериш - велика радост! Да я пуснеш - баси кефа. Да е слушаш до откат - нечовешко! Да се събират по 20 човека да обсъдят и да послушат това намерено чудо - така е било допреди 15на години. Това е фенщина, брато. Това е истинска страст по музиката. Сега ние знаем много да знаем, ама щото си имаме всичко. И лесно стигаме до това всичко - цъкаш на три места и музиката ти е на компа, готова за слушане по всяко време и на всяко място (мп3ки, лайна, глупости). Къде е ритуала, от какво ти идва кефа? Именно, пренасищането те кара да гледаш количество, а не качество.

Лейбълите печелят пари, използвайки, произвеждайки и купувайки последните комерсиални носители на въпросния "ритуал" - дисковете. Занапред не знам какво ще става. Надявам се да е нещо по-добро