Проклятието голям лейбъл или смяна на такъв Опции

[Mago De Oz]

Аз съм забелязъл една тенденция, че група която подпише с по-голям музикален лейбъл, започва или да издава посредствени неща, или почват проблеми вътре в бандата, абе като цяло се "осира" по някакъв начин. Ето няколко примера, според мен, разбира се :
Nightwish - подписаха с Нюклеар и кво стана, продажби добри, ама и Тария вън
Stratovarius - договор за 3 милиона с Сенкчури и се почна една латинска история, завършена с най-слабият им албум
Grave Digger - откакто смениха китарист и лейбъл, не са издали нищо стойностно, повечето има фенове преминаха в лагера на Rebellion
Blind Guardian - първи албум за нов лейбъл (Nuclear Blast) след Вържин и май ще се окаже най-противоречивата им творба до момента, а как ще се продава времето и феновете ще покажат
Manowar - откакто са и те в Nuclear Blast, издадоха един албум и безброй ДВД-та. Албумът не беше кой знае какво, а ДВД-та на мен лично вече ми писнаха тотално.
Сигурно има оше много такива примери, но да чуем кой какво мисли

[gadabout]

Имам предвид това, че едно е да търсиш една касетка две години (или повече). После да си я намериш - велика радост! Да я пуснеш - баси кефа. Да е слушаш до откат - нечовешко! Да се събират по 20 човека да обсъдят и да послушат това намерено чудо - така е било допреди 15на години. Това е фенщина, брато. Това е истинска страст по музиката. Сега ние знаем много да знаем, ама щото си имаме всичко. И лесно стигаме до това всичко - цъкаш на три места и музиката ти е на компа, готова за слушане по всяко време и на всяко място (мп3ки, лайна, глупости). Къде е ритуала, от какво ти идва кефа? Именно, пренасищането те кара да гледаш количество, а не качество.

Лейбълите печелят пари, използвайки, произвеждайки и купувайки последните комерсиални носители на въпросния "ритуал" - дисковете. Занапред не знам какво ще става. Надявам се да е нещо по-добро

[sgoh]

Именно, пренасищането те кара да гледаш количество, а не качество.

Това не е баш така, щото като имаш право на избор ставаш капризен. Ако си хвърлил маса усилия само за да си набавиш нещо, после като го изслушаш 20 пъти ще го харесаш. Неминуемо е. Качеството остава на заден план.


Има и нещо друго. Ако записа и продуцирането излизат чак толкова на загуба, рано или късно групите ще спрат да се занимават с такива простотии. И разходите им ще намалеят, щото определено е по-евтино да си запишеш песента на компа и да я пуснеш в интернет, отколкото да се занимаваш със студия, продуценти и дискове.

Тъй че изкуството няма да се изгуби, само ще се промени начина на поднасянето му, а това нас не ни ебе особено. Важното е да се дига джангър :Р