За еманципацията Опции

[Сиело]

И така, седяхме си с Гада и рекохме да пуснем тази тема, която бе доста обсъждана последните години и ми е интересно какво е вашето мнение.

За тези, които не са наясно, "еманципация" представлява разчупване на рамките на зависимостта, табутата, забраните, ограниченията. В случая не иде реч за политическа еманципация, а за полова.

В днешно време много мъже могат да се оплачат, че ролята на жената се променя. От кротката, тиха домакиня в близкото минало, тя се превръща в бесен звяр, търсещ полета за изява и кариера. Все по-често мъжете споделят, че жените им не вършат домакинска работа под предлог, че работят и носят много пари. Да се готви вече е отживелица, да чистиш собственоръчно е долнопробно (всяка работеща бизнес-дама трябва да си позволява чистачка) и пр.

От друга страна, жените постоянно роптаят за правата си. Че на работното място подтискали таланта им само заради пола, че това, че са жени им пречи да се развиват. Че мъжете им не ги разбират колко им е трудно и от този постоянен егоизъм се разпадат бракове, проваля се нечие бъдеще.

А дали е така? Има готини сентенции в стил "Има само два начина да се справиш с жените, но никой не ги знае", "В глупостта всички жени са еднакви" и прочие.

Според вас, вярна ли е вьобще представата за еманципация? Или това е съвременния начин на мислене? Има ли такова нещо или е само масово внушение?

И какво ви е мнението за ролята на мъжа, ролята на жената в съвремието ни. Разбира се, не може да бъде като през Средновековието и Ренесанса, но подобни идеали са останали в съзнанието ни. Те правилни ли са?

Давайте, ваш ред е. С удоволствие чакаме да ви чуем мненията.

[beyondtheblack]

Еманципацията не се отнася само до пол, а до раса, сексуална ориентация и тн. Всеки не само има право, но е длъжен да "роптае" за правата си и да ги търси по законов ред, когато те са нарушени. Да си еманципиран, значи да си свободен от предразсъдъците на обществото.
Еманципация по отношение на пола съвсем не разбирам като феминизъм. Една жена трябва да е свободна да работи и получава наравно с мъжете, ако иска, но също така трябва да е свободна и да е домакиня, ако това предпочита.
Аз например съм такава еманципантка, която мрази мъжете да й натякват за ролята й в обществото, и също така мрази на нея да се гледа като на обект; но от друга страна, копнее за онова време, когато "дамите бяха дами, а джентълмените - джентълмени". Не мисля, че е в женската природа да се бори в "жестокия зъл свят".
От друга страна, нещата у нас са твърде изкривени, и дебатът относно еманципацията тук е коренно различен от този в "нормалния свят". Тук уж еманципираната жена - бригадирка, комбайнерка и майка-героиня - в същото време се очаква да пере чорапите на патриархалния си съпруг. Тя сигурно мечтае да се еманципира така, че да може да си стои кротко в къщи. Стоейки си обаче вкъщи, не би очаквала мъжът й да я бие, хойка и тн - а балканецът веднага би злоупотребил с властта на осигуряващ материалното благоденствие на семейството. В Америка например жената не би имала подобни притеснения, понеже там еманципацията ВЕЧЕ реално се е състояла и патриархатът е отживелица, понеже жените са спечелили битката за статута си на човешки същества.