За еманципацията Опции

[Сиело]

И така, седяхме си с Гада и рекохме да пуснем тази тема, която бе доста обсъждана последните години и ми е интересно какво е вашето мнение.

За тези, които не са наясно, "еманципация" представлява разчупване на рамките на зависимостта, табутата, забраните, ограниченията. В случая не иде реч за политическа еманципация, а за полова.

В днешно време много мъже могат да се оплачат, че ролята на жената се променя. От кротката, тиха домакиня в близкото минало, тя се превръща в бесен звяр, търсещ полета за изява и кариера. Все по-често мъжете споделят, че жените им не вършат домакинска работа под предлог, че работят и носят много пари. Да се готви вече е отживелица, да чистиш собственоръчно е долнопробно (всяка работеща бизнес-дама трябва да си позволява чистачка) и пр.

От друга страна, жените постоянно роптаят за правата си. Че на работното място подтискали таланта им само заради пола, че това, че са жени им пречи да се развиват. Че мъжете им не ги разбират колко им е трудно и от този постоянен егоизъм се разпадат бракове, проваля се нечие бъдеще.

А дали е така? Има готини сентенции в стил "Има само два начина да се справиш с жените, но никой не ги знае", "В глупостта всички жени са еднакви" и прочие.

Според вас, вярна ли е вьобще представата за еманципация? Или това е съвременния начин на мислене? Има ли такова нещо или е само масово внушение?

И какво ви е мнението за ролята на мъжа, ролята на жената в съвремието ни. Разбира се, не може да бъде като през Средновековието и Ренесанса, но подобни идеали са останали в съзнанието ни. Те правилни ли са?

Давайте, ваш ред е. С удоволствие чакаме да ви чуем мненията.

[scion_of_storm]

Е, там е луда работа с всякакви присъди.

Знаеш ли, това за мъжете и аз съм го мислел - не да стават меки китки или тотално безгръбначи, но да не заебават тотално емоциите и това, което те носят. Да не бъдат скрити зад желязната маска на мачоизма, на вечната нетреперливост..

Всъщност, ако говорим за свободно до някаква степен общество, бих говорил за японското. Симпатяги са по чуто от един познат, и не само от него. Сякаш е по-леко всичко там, макар и да са известни японците със своя ерудизъм. Американците по-скоро са затворени...да не кажа - често манипулирани като с конци.

Лошо за личния ти опит, макар че масово са такива, типични "собственици". Опитвам се да бягам от тези неща и да се отнасям като друга половина, не като куче на каишка..