За еманципацията Опции

[Сиело]

И така, седяхме си с Гада и рекохме да пуснем тази тема, която бе доста обсъждана последните години и ми е интересно какво е вашето мнение.

За тези, които не са наясно, "еманципация" представлява разчупване на рамките на зависимостта, табутата, забраните, ограниченията. В случая не иде реч за политическа еманципация, а за полова.

В днешно време много мъже могат да се оплачат, че ролята на жената се променя. От кротката, тиха домакиня в близкото минало, тя се превръща в бесен звяр, търсещ полета за изява и кариера. Все по-често мъжете споделят, че жените им не вършат домакинска работа под предлог, че работят и носят много пари. Да се готви вече е отживелица, да чистиш собственоръчно е долнопробно (всяка работеща бизнес-дама трябва да си позволява чистачка) и пр.

От друга страна, жените постоянно роптаят за правата си. Че на работното място подтискали таланта им само заради пола, че това, че са жени им пречи да се развиват. Че мъжете им не ги разбират колко им е трудно и от този постоянен егоизъм се разпадат бракове, проваля се нечие бъдеще.

А дали е така? Има готини сентенции в стил "Има само два начина да се справиш с жените, но никой не ги знае", "В глупостта всички жени са еднакви" и прочие.

Според вас, вярна ли е вьобще представата за еманципация? Или това е съвременния начин на мислене? Има ли такова нещо или е само масово внушение?

И какво ви е мнението за ролята на мъжа, ролята на жената в съвремието ни. Разбира се, не може да бъде като през Средновековието и Ренесанса, но подобни идеали са останали в съзнанието ни. Те правилни ли са?

Давайте, ваш ред е. С удоволствие чакаме да ви чуем мненията.

[beyondtheblack]

Така трябва да е с присъдите - иначе не става, ако се иска обществена промяна. А въпросният е същият типаж като тукашните "мачовци", биячи на жени, дето омекват пред някой по-едър от тях. Как да не ти се прище някой "женствен".
За японското общество не знам почти нищо - чувала съм, че е доста традиционно. По принцип съм "за", стига еманципацията да е налице и нещата да са еднакво "леки" и за мъжете, и за жените.

А за българските мъже и досега ми се ще да си променя мението, но...не става и не става. Скоро имах инцидент с един приятел, уж супер пич, със "свободни възгледи" - много сме си говорили за това как ревността е най-тъпото нещо, и тн. Веднъж обаче се случи да сме в компания аз, той, бившата му жена и още хора - та той, пиян, й нарави грозна сцена на ревност (от сорта: "докато бяхме женени, по два часа си прекарвала в разговори по телефона, вместо да ми обръщаш внимание"), и накрая й каза пред всички: "Защо ли съм бил с теб 10 години, та ти дори не си красива."...

От американец до американец има разлика - има и много мислещи хора сред тях - факт е, че избраха Обама. Още не ми се вярва, че Америка преодоля расовите си предразсъдъци.