За еманципацията Опции

[Сиело]

И така, седяхме си с Гада и рекохме да пуснем тази тема, която бе доста обсъждана последните години и ми е интересно какво е вашето мнение.

За тези, които не са наясно, "еманципация" представлява разчупване на рамките на зависимостта, табутата, забраните, ограниченията. В случая не иде реч за политическа еманципация, а за полова.

В днешно време много мъже могат да се оплачат, че ролята на жената се променя. От кротката, тиха домакиня в близкото минало, тя се превръща в бесен звяр, търсещ полета за изява и кариера. Все по-често мъжете споделят, че жените им не вършат домакинска работа под предлог, че работят и носят много пари. Да се готви вече е отживелица, да чистиш собственоръчно е долнопробно (всяка работеща бизнес-дама трябва да си позволява чистачка) и пр.

От друга страна, жените постоянно роптаят за правата си. Че на работното място подтискали таланта им само заради пола, че това, че са жени им пречи да се развиват. Че мъжете им не ги разбират колко им е трудно и от този постоянен егоизъм се разпадат бракове, проваля се нечие бъдеще.

А дали е така? Има готини сентенции в стил "Има само два начина да се справиш с жените, но никой не ги знае", "В глупостта всички жени са еднакви" и прочие.

Според вас, вярна ли е вьобще представата за еманципация? Или това е съвременния начин на мислене? Има ли такова нещо или е само масово внушение?

И какво ви е мнението за ролята на мъжа, ролята на жената в съвремието ни. Разбира се, не може да бъде като през Средновековието и Ренесанса, но подобни идеали са останали в съзнанието ни. Те правилни ли са?

Давайте, ваш ред е. С удоволствие чакаме да ви чуем мненията.

[Slash]

Защо говорите за Средновековието в минало време?!

В Иран преминаването на властта от духовниците у народа би било освобождение за милиони жени. Днес показанията на жените в съда струват наполовина в сравнение с тези на мъжете. Жената може да наследи само половината от онова, което ще наследи брат й. Жената неизменно губи децата си при развод и макар че за миг може да бъде зарязана от съпруга си, ако тя поиска развод, той може да отнеме цяло десетилетие. Последният прилив на подкрепа за реформатора Мир Хосейн Мусави до голяма степен се дължеше на жени, ентусиазирани от призива на съпругата му Захра за край на тази порочна мизогиния.

Америка е трудна тема и по-добре не я подхващайте. Първо, те са точно толкова манипулирани колкото нас. Че на някои им се вижда, че от нашата посткомунистическа вмирисана барака изконните ценности на живота, каквито и да са те, са по-лесно откриваеми отколкото в 200-годишна демокрация - не, не е така. Второ, повечето им вътрешни закони са за пример и те нямат нищо общо с външната полика на Буш, която направи маса хора по света американофоби. И трето, за много американци е част от всекидневието да се погрижат за прането и готвенето, когато не са на работа, а вкъщи, въпреки че имат жени.

Все повече познати и приятелки говорят с отвращение за българските мъже, което не ми е приятно, защото не съм марсианец, българин съм. Мисля, че е нормално, че сме кофти, предвид злобата и завистта (ревност, например), те са ни едва ли не запазена марка за нацията, и не на последно място апатията и липсата на воля за нещо градивно. Не мисля, че родителите ни са виновни, че са ни възпитали лошо, просто бита и нагласата тук е такава. Лошото е, че колкото повече поколения минават в такава атмосфера, толкова по-зле става, защото виждам днешните родители и съпоставям с това как моите са ме възпитавали, въпреки че времевата разлика не е много голяма. Но пък може и да попадам в капана на тези, които смятат следващото поколение младежи за пропаднало. Все пак съм голям привърженик на това да подхождаме негативно към самите себе си за такива генерални въпроси като отношенията помежду ни, тъй като това е единствения начин да изградим нещо положително... или нещо такова исках да напиша.