За еманципацията Опции

[Сиело]

И така, седяхме си с Гада и рекохме да пуснем тази тема, която бе доста обсъждана последните години и ми е интересно какво е вашето мнение.

За тези, които не са наясно, "еманципация" представлява разчупване на рамките на зависимостта, табутата, забраните, ограниченията. В случая не иде реч за политическа еманципация, а за полова.

В днешно време много мъже могат да се оплачат, че ролята на жената се променя. От кротката, тиха домакиня в близкото минало, тя се превръща в бесен звяр, търсещ полета за изява и кариера. Все по-често мъжете споделят, че жените им не вършат домакинска работа под предлог, че работят и носят много пари. Да се готви вече е отживелица, да чистиш собственоръчно е долнопробно (всяка работеща бизнес-дама трябва да си позволява чистачка) и пр.

От друга страна, жените постоянно роптаят за правата си. Че на работното място подтискали таланта им само заради пола, че това, че са жени им пречи да се развиват. Че мъжете им не ги разбират колко им е трудно и от този постоянен егоизъм се разпадат бракове, проваля се нечие бъдеще.

А дали е така? Има готини сентенции в стил "Има само два начина да се справиш с жените, но никой не ги знае", "В глупостта всички жени са еднакви" и прочие.

Според вас, вярна ли е вьобще представата за еманципация? Или това е съвременния начин на мислене? Има ли такова нещо или е само масово внушение?

И какво ви е мнението за ролята на мъжа, ролята на жената в съвремието ни. Разбира се, не може да бъде като през Средновековието и Ренесанса, но подобни идеали са останали в съзнанието ни. Те правилни ли са?

Давайте, ваш ред е. С удоволствие чакаме да ви чуем мненията.

[beyondtheblack]

Сега си чатих с един индиец, питах го как е там положението на жените и дали идеята ми за идилична Индия от времето на Камасутра е просто мит. Каза, че индийската култура по всички сведения е била най-либералната, докато не заприиждали някакви молли, горе-долу по времето, когато и тук. Оформила се сикхска фракция в индуизма, за да противостои на исляма, но без особен резултат. Сега в Индия имало 20-ина процента мюсюлмани, но влиянието им било като за петорно повече. Естествено, от сексуалната свобода не е останало нищо.

Като спомена родителите - макар моите да са твърде читави хора, някак въпросът с разпределението на ролите никога не е бил поставян на разглеждане. Майка ми има кариера по-успешна от на баща ми - тази година ще става професор, непрекъснато преподаване, писане и пътуване по конференции - но освен всичко това, върши ЦЯЛАТА домакинска работа. Някак си се очаква от нея като жена - един вид, мъжът е сакат и не му се удава. Брат ми (на 30г) ползва дома за хотел - прибира се да спи и яде сготвеното от майка ми.
Някъде тотално е сбъркана цялата картинка с възпитанието, макар нашите да са ни дали образование, както и най-доброто отношение. Може би...прекалено добро.

Според мен си съвсем прав, че нещата деградират (знам със сигурност, понеже имам роднини и приятелки учители) и това, което сме получавали, е било цвете. И възпитанието да е било донякъде погрешно, поне културата е била ценност; изобщо, имаше ценности. Спомням си опашките по книжарниците за третия том на "Винету"! Сега - какво да говорим. Колежка от университета искаше да учителства и си намери добре платено място в частно училище. Някакво дете се надрусало по време на час и се опитало да скочи през прозореца - като дошъл бащата, се накарал на приятелката ми, че спирала детето да върши каквото си иска. Друг пък случай: в детската градина едно дете легнало върху друго и казало, че иска да правят секс. Мама и тати всяка вечер гледали такива филми...
Та, в САЩ тия мама и тати не биха имали родителски права.
А пък изобщо не ми се мисли как бих оцеляла, ако сега бях ученичка. Тийнейджърът има непрекъсната нужда от одобрение, а какво става, ако не слушаш чалга? Особено в провинцията - тотален аутсайдер.
Еех, през 88-ма, ЦЯЛОТО УЧИЛИЩЕ слушаше Мейдън...