R.I.P. Michael Jackson... Опции

[beyondtheblack]

A shock.

[Preacher]

Ще се обадя.

Първо, лека му пръст, не мисля, че заслужаваше живота, който водеше. Заслужаваше поне дотолкова добър и нормален като всеки останал човек, но, уви.
Може би беше един от най-нещастните хора на тая планета.
И честно казано, със сигурност в момента е по-свободен човек, отколкото бе приживе.

Поради тази причина не мога да тъжа за него, защото това, в което самотата, славата и глупавите хора превърнаха живота му, не беше особено живот. По-скоро чувството е на облекчение.

Второ, beyond, по-голяма си от мен, а пък се впечатляваш по-лесно. Когато почина Хийт Леджър и всички го нахраниха, че бил наркоман, без да отчетат факта, че се е разделил с жена си и дъщеричката си, аз ревах от яд. Да, може би станах малко повече мизантроп, но да провокирам с думи, пропити с цинизъм, поне мъничко вина у банда бездушни говеда ме накара да се позамисля, че за тях има все още надежда. Не може да са гузни и да са обречена кауза, не може ЩОМ са гузни, наистина да мислят това, което говорят. Диктува им го всеобщия манталитет на.. именно на МИЗАНТРОПИЯ.
Защото утре ще почине (недай си боже) майката на един такъв "хранител" и поради това, че той е успял с незачитането си на един мъртвец да те превърне ТЕБ в мизантроп ти вероятно ще реагираш по абсолютно същия начин като него преди. И кой страда? Горката му майка. Винаги мъртъвците.

'Щот не могат да се обадят, зат'ва.

Думите, които се изписват за умрелите често са лицемерни, понякога са провокирани от всеобщ конформизъм и ВИНАГИ са ненужни. Починал е и ако някой го е почитал преди, ще го прави и сега. Преминаването от смърт към живот не е, повтарям, не е повод, за да се усетим, че е имало и един нещастен човек някъде, който най-накрая е намерил спокойствие. Любимият на голяма част от аудиторията тук По казва, че границата между живота и смъртта е удивително тънка... да, така е, но ние си правим невъобразимия труд да разграничаваме и да си мислим, че разликата е от земята до небето. Не е. Уважението ТРЯБВА да е едно и също към живите, както и към мъртвите. Специалното отношение означава дискриминация.
Дискриминацията противоречи на най-елементарните и първични морални норми.

Съсредоточете се върху живите. Защото винаги имат повече нужда от вас именно те. Джако е имал нужда от живи хора, докато е бил жив, ама на - съдба. Сега за какво сте му?

Защото и любимият ми Христо Фотев може да е обожаван заради това, което е направил (не го е получил - умрял е сам като куче) ... но сега няма нужда от това. Признанието и обичта трябват на хората, докато дишат. За да продължат да го правят.

Обадих се, защото всичко това заплашва да стане фарсово, както едно време стана и с Леджър в един друг форум. Лека му пръст и на него.