![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() mastodont ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 371 Регистриран: 18-May 09 Град: Sofia Потребител N: 3414 ![]() |
Всеки един от нас е преживявал нещо извънредно шантаво. Ставали сме свидетели на какви ли не простотии и малоумщини. Много ще е забавно, ако започнете да споделяте кое е най-най-изродското, мегазабавно...а може би и трагично нещо, което се е случвало пред вашите погледи. И тъй като аз съм човека, който създаде тази тема, длъжен съм да споделя пръв.
Преди повече от година, в един горещ летен ден, мой съученик (също метъл, но с не особено стабилно психическо здраве) се изсра в торба "Била" у тях. Той беше обещал да го направи ден по-рано, а никой от класа не му вярваше. Дойде, извади най-спокойно пликчето от раницата си и всички се събрахме около него. Не бях сигурен дали искам да видя съдържанието, обаче любопитството ме подтикна да хвърля един поглед. Още преди да отвори торбата се разнесе такава смрад...не само в класната стая, а из целия коридор. Пича развърза "Била-та"(странно как не повърнах) и пред нас се появи най-ужасната гледка в живота ни. Лайното бесъвсем леко рядко, имаше светлокафяв цвят и бе най-миризливото ако по света и у нас. Съученика каза, че го е кръстил Шон, а мен ме напуши такъв смях, че корема ми щеше да се пръсне. Този мой бивш приятел (бивш, защото след тази случка ми е трудно да му се доверя за каквото и да е), разнасяше смрадливата раница, барабар с Шон в нея през целия учебен ден, а след това трябваше заедно с него и още един другар да пътуваме в рейс 94, където бе голямото шоу. Хванахме автобуса от "Попа" и до спирката на стадион "Васил Левски" нямаше жива душа в гадното превозно средство, освен мен, двамата братя по учебник, шофьора и Шон. Тогава бащицата на фашкията я изсипа на пода под една от последните седалки. Миг по-късно размаза говното по пода. В 94 започнаха да се качват все повече и повече хора. Нито отварянето на прозорците, нито дишането през яката на фланелката...нищо не помагаше. Вонята бе непоносима. Някой хора снимаха с Джиесеми, други просто безумно се хилеха, трети едва не започнаха да драйфат, четвърти още с качването си в рейса слизаха от него. Въобще, шоу голямо. Имах голям късмет, че не откачих след тази случка. На вас, когато четете това, сигурно ви е смешно, но на мен тогава ми се стъжни. ![]() -------------------- ![]() |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
Абе тоя форум, верно, се преръща в брутална версия на тийн проблем...
-------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 22nd June 2025 - 09:03 PM |