Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[nikoi]

Реакцията ви (на почти всички) е лесно предвидима и оправдана. Защо? Ами вие сте деца на логиката на света. Няма как, мислейки рационално, да възприемете тази тема на сериозно. За да разсъждавате по нея трябва да отречете всичко, в което вярвате (са ви научили да вярвате): Принципите - родителски и обществени; Идеалите, или поне разбирането за тях; Мечтите в тази си форма - маска на живота; Любовта, като благородно и полезно чувство; Материята, вън от енергийната си същност; Кръвните (роднински) връзки, като материална, детеродна прокоба въз човека; Човечеството, в сегашната си форма и СЕБЕ СИ, това последното е най-трудно.
Тази теория на абсурда спрямо логиката на всичко що виждат слепците (хората), е зададена от мен с две цели:
Цел 1 - Да успея да разтворя клепките на индивиди от метъл средите, защото вярвам, че именно хората, които са полу будни (полу слепи) слушат тази музика и на подсъзнателно ниво те искат да отворят очите си.
Цел 2 - Да намеря някой-никой, който е прогледнал поне частично (аз също съм полубуден).

Аз не се обиждам от нечие цветущо изказване относно някое мое (възприето от мен като ничие) разсъждение. Въпросът е да не засегнете сами себе си чрез думите си, които независимо от предназначението си, произлизат от вашата уста (отнася се за всички злободумни диалози на съответните лица с мен).