Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[Preacher]

Предвид личностното израстване за отрицателното време от 21 години на един индивид - гадабаут - смея да твърдя, че психотропсиса на 30 - процентова частична извадка, а именно - гадабаутските съмишленици, споделят неговата ограничена от рамките на епохалното ни, свръхматериално битие, представа за света, а психиката на конкретния субект, назован с неопределително местоимение и лишаващо го от най-типичното за двадесет и първия век, а именно - личност и индивидуалност, но за сметка на това, прибавящо към този субект известна доза енигматичен мистицизъм, чието разбулване става дори още по-непосилно, поради откровено казано хипотетично-метафоричните му презумпции за това кое е реално и кое - не - създава бариера между двете части на един и същ проблем - свръхрационалното и нихилистичното отрициание на съответния термин. Живеем в меркантилен свят, подчинен на третото измерение, в което бялото е бяло, а черното твърде често е черно - кардиоидния вид на този наш твърде материален свят не предполага задълбаване в дебрите на психоекзистенциализма му, поради простата причина, че несъмнено притежаваното от него четвърто измерение така и не става видимо за многоклетъчната, но доказано елементарна и неутилизираща потенциала си хуманоидна форма на живот. Ако изберем по-трудния път на вечния стремеж към всепоглъщащата и пристрастяваща буря на знанието ние ще можем да си обясним една значителна част от смисловото ни значение и предначертания ни път, а именно - същината на това защо съществуваме. Но за да стане това, представителната извадка на "полубудни" (другите ще разтъркат гуреливи очи като им се допикае...) трябва да бъде подбрана с прецизното око и пипкавата ръка на върл познавач на неподражаемата и непредсказуема човеко-метълска природа - просто не всички от тази порода представляват възвишени субекти, подходящи за психологически манипулации и отричащи реалността еретични мисли. Не бих могъл ни най-малко, дори и на една йота от секундния милимундзерски миг да се надявам, че неназования "никой" (не е ли свръхенигматичен?) притежава джинджиплякторските способи, нужни за перисталтиката, пардон, преценятелствувателствуването на представителната извадка от нашето затворено, богоизбрано общество, за да сформорлирува свръх-метъл колонията на Марс, която, както знаем, има цели 7 измерения и е най-подходяща за създаването на "прекрасният нов свят на Хъксли", както хумористично "никой" не го кръсти, поради простата причина, че убер-либералния и свръх-отворен метълски разсъдък се чувства клаустрофобично приклещен в нищожните земни 3 измерения...
Бих могъл да продължа, но темата се изчерпа и бъдещето нищене на очевидните проблеми на нашето общество би означавло едно непростимо и богохулствено, направо кощунствено явление, а именно - словоблудствуване. А ние не искаме това...