Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[onnellinen]

nikoi
Така. Леко ме издразни първото ти изречение. Не се засягам на 'предвидим'. Всъщност не, засягам се. Невероятно прозрачен човек съм и съм предвидима, а много хора се възползват от това и най-малкият резултат е, че постоянно ме майтапят, а аз много се връзвам.
Дразни ме друго в случая. Радвам се, че след като всички дотук споменаха по едно-две-три-четири неща, ти реши да се покажеш като ясновидец и да кажеш, че всичко е било предвидимо, съвсем в духа на темата - пуснал си я и вече си имал в ума си опита от прочетените последвали мнения.
Аз обаче гледам да живея простичко.
Адски се радвам, че нямам досег с философията от около 6 години.
Трудно помня имена.
Не вярвам на ясновидки.
Обаче вярвам, че има някаква сила, по-висша от нас. Предпочитам да не си затормозявам постоянно мозъка каква е тази сила, с какво се занимава, има ли цел и каква е тая цел. Ако стигна до разговор с някого на тази тематика - може. И ще бъда затапена безмилостно, понеже дори не си правя труда да погледна заглавията из препоръчаната литература по темата, камо ли да я прочета.
Току-що ми хрумна нещо - бъдещето престава да е бъдеще, когато оставя у теб чувството за преживяност, обогатеност и натрупан опит. Отделен е въпросът дали си обогатен с нещо положително или с болезнен спомен, който превърташ в ума си, надявайки се да се превърне в бъдеще, за да го изживееш отново и да го запратиш в миналото, но след като вече е оставил правилния отпечатък в душата ти.
Клон и корен, ако прочета горния абзац след 2 месеца, сигурно ще се смея с глас.
Ненавиждам идиотските лафчета, които характеризират живота като полово предавана смъртоносна болест и подобните им, а това тук ми изглежда невероятно завоалиран, изкривен, издут, после смачкан, после пак издут вариант на разсъжденията за ЖВиВО, които се реят из главата на кифла тип Теодора Андреева (по-известна като фолк-изпълнителката Андреа). Нек'си... не ме впечатляват, разбираш ли?
Определено повече бих се впечатлила от теми, свързани с точни науки - там се излагат факти, факти, факти. Изложението е кратко, после има практика.
Мисленето за живота е загуба на време за тези, които се опитват да го живеят, каквато се опитвам да се убедя, че съм.
И да, мисленето ми е предвидимо. За теб е и оправдано. Малката подробност е, че се чувствам крайно невинна, за да се оправдавам, че се опитвам да си запълня краткия живот в действие, вместо да седна да мисля що е то Животът.
И, МБКС, чувствам се адски тъпа, когато чета тази тема. Няма ли един човек, който да се чувства така, или всички му разбирате достатъчно, че да се гъбаркате?

Поправка: След като посетих тоалетната по малка нужда, включих, че целият ми пост е много извън темата. Хихихи Лягам си, че ако остана още малко в това уморено състояние, ще започна да се държа като шофьора горе.