Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[onnellinen]

nikoi
Така. Леко ме издразни първото ти изречение. Не се засягам на 'предвидим'. Всъщност не, засягам се. Невероятно прозрачен човек съм и съм предвидима, а много хора се възползват от това и най-малкият резултат е, че постоянно ме майтапят, а аз много се връзвам.
Дразни ме друго в случая. Радвам се, че след като всички дотук споменаха по едно-две-три-четири неща, ти реши да се покажеш като ясновидец и да кажеш, че всичко е било предвидимо, съвсем в духа на темата - пуснал си я и вече си имал в ума си опита от прочетените последвали мнения.
Аз обаче гледам да живея простичко.
Адски се радвам, че нямам досег с философията от около 6 години.
Трудно помня имена.
Не вярвам на ясновидки.
Обаче вярвам, че има някаква сила, по-висша от нас. Предпочитам да не си затормозявам постоянно мозъка каква е тази сила, с какво се занимава, има ли цел и каква е тая цел. Ако стигна до разговор с някого на тази тематика - може. И ще бъда затапена безмилостно, понеже дори не си правя труда да погледна заглавията из препоръчаната литература по темата, камо ли да я прочета.
Току-що ми хрумна нещо - бъдещето престава да е бъдеще, когато оставя у теб чувството за преживяност, обогатеност и натрупан опит. Отделен е въпросът дали си обогатен с нещо положително или с болезнен спомен, който превърташ в ума си, надявайки се да се превърне в бъдеще, за да го изживееш отново и да го запратиш в миналото, но след като вече е оставил правилния отпечатък в душата ти.
Клон и корен, ако прочета горния абзац след 2 месеца, сигурно ще се смея с глас.
Ненавиждам идиотските лафчета, които характеризират живота като полово предавана смъртоносна болест и подобните им, а това тук ми изглежда невероятно завоалиран, изкривен, издут, после смачкан, после пак издут вариант на разсъжденията за ЖВиВО, които се реят из главата на кифла тип Теодора Андреева (по-известна като фолк-изпълнителката Андреа). Нек'си... не ме впечатляват, разбираш ли?
Определено повече бих се впечатлила от теми, свързани с точни науки - там се излагат факти, факти, факти. Изложението е кратко, после има практика.
Мисленето за живота е загуба на време за тези, които се опитват да го живеят, каквато се опитвам да се убедя, че съм.
И да, мисленето ми е предвидимо. За теб е и оправдано. Малката подробност е, че се чувствам крайно невинна, за да се оправдавам, че се опитвам да си запълня краткия живот в действие, вместо да седна да мисля що е то Животът.
И, МБКС, чувствам се адски тъпа, когато чета тази тема. Няма ли един човек, който да се чувства така, или всички му разбирате достатъчно, че да се гъбаркате?

Поправка: След като посетих тоалетната по малка нужда, включих, че целият ми пост е много извън темата. Хихихи Лягам си, че ако остана още малко в това уморено състояние, ще започна да се държа като шофьора горе.

[PitBull]

И, МБКС, чувствам се адски тъпа, когато чета тази тема. Няма ли един човек, който да се чувства така, или всички му разбирате достатъчно, че да се гъбаркате?

Аз лично почнах да се чудя за пореден път нужно ли беше ли да се регвам в този форум изобщо...