Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[nikoi]

Все още прохождам в темата свързана с вече упоменатите от мен въпроси, въпроси разглеждани от не един или двама, въпроси чиито отговор е разгъваем. Търся този отговор най-вече в книгите, но не в тяхното "ясно" послание, а в онова, скритото свързано с отделни изречения или думи написани от автора(не тия, специализираните книги, било то философски и митологични, а романи, разкази, повести, стихотворения и др.). Аз свързвам тези думи, обикновено, на пръв поглед, нямащи нищо общо една с друга, разделени от стотици страници, в изречения и там търся и донякаде намирам отговора на гореспоменатите вапроси. Именно за това ми е трудно да представя вече доказани факти, или дори мнения по темата.
Ето, blood ми спомена за някаква книга, която е със същото заглавие като "моята" тема, а аз дори не съм я чувал(не зная дали е научна, философска или публицистична, не зная).
Защо започнах да мисля по този налудничав начин ли? Човек проглежда само тогава, когато се случи нещо ужасно с него и разбере нищожността на материята с предначертания й край. Аз не си отворих очите по мое желание, а по презумпцията на случая. Искам да намеря някой, който се опитва да се събуди по свое желание, а сред тук присъстващите има такива и аз виждам ЯСНО това