Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[Night]

Малко не по темата, но все пак:
прекалено много въпроси остават без отговор. Откакто ходя под масата, все съм се питала какъв е смисълът на цялото това съществуване, защо на някого се случва едно, на друг - друго, дали всичко е случайно или не. И, разбира се, никога не съм го обличала в сложни думи, 'щото съм глупава необразована жена. Но когото и да попитам, идват клишираните отговори за любовта, живота и тн. Не знам дали повечето, които ги плямпат, ги обмислят и осъзнават. Аз - не.
Ами ако не мога да изпитвам любов? Какво е това, преди всичко?
Все едно съм в омагьосан кръг, така се чувствам понякога.
Дали в някоя философска книга ще има обяснение, дали ще мога да си направя изводи сама за себе си и да ги използвам? Вече се съмнявам. най-вече се съмнявам в себе си и в болния си мозък.