Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[sgoh]

Придържайки се към офтопика да полюбопитствам нещо. Мислите ли, че е нормално за млад и здрав човек да си задава въпроси като "какъв е смисъла"?

Така де, ако си белобрад старец, който прекарва последните си години в колиба в планината, вероятно в дългите зимни нощи ще размишляваш на тая тема, ще си спомняш миналото, ще наблюдаваш проявленията на младия живот в паяците, които плетат мрежи на прозореца и т.н... Но на вас нужен ли ви е смисъл, за да живеете? Стигате ли дотам, че да се чудите какъв е смисъла в тази голяма сметанова торта или в онзи залез... И мислите ли, че това е хубаво?