Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[nikoi]

Съществуването е олицетворение на нещо по-голямо от някакъв си животец. Ние съществуваме отвъд живота, той е само една малка частица, която се повтаря безкрайно в едно свое безвремие - време, а паралелно с това множество негови отражения се влияят от следите му, оставени да се реят многопосочно в пространство - времето (Животът също се влияе от тези отражения на себе си, но дали всъщност той не е огледален спрямо останалите и кой е първообразът?), нашето послание предадено към огледалното ни въжделение. Хората са просто въплътено себе си, но нашето извънчовешко аз е това, кото осмисля времето ни(или времето ни осмисля нашето извънчовешко аз).