Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[Preacher]

Аз научих нещо от тази тема.
Че откакто се опитах да прочета "Чернишка" не мога да трая Емилиян Станев колкото и готин и добър човек да е.
Е, сега вече сигурно само като помириша негова книга ще ми се пригади.
Браво.
Смисъла на живота ми изчезна, а именно - да се ръководя по философията на Емилиян Станев, който явно има изречение за всичко.

Сори, ама аз съм на Йовков.

Съществуването е олицетворение на нещо по-голямо от някакъв си животец.

Омаловажавай, омаловажавай... ще си намериш майстора.
Май не си осъзнал още какво е значението на думата "живот" наистина. Не просто съществуване, оцеляване, нагон, инстинкт и т.н.
Живот.

Дейба и комплексите на новонавъдилите се под път и над път свръхчовеци, дейба. Гьоте и Ницше заслужават да ги изровят и усмъртят наново заради тия проклети идеи. Погледни к'ви простотии раждат, когато се интерпретират от малоумници...