Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[telia]

nikoi, моля те, не опитвай а боравиш с изказа ми.

Мечтите са празно нещо. Творците са като каста. В кастата има различни по тип творци, а различните типажи боравят с разностранни изразни средства. А те от своя страна са присъщи на не еднотипни субекти. Субектите обаче, в своята цялост, са едно общо. И общото принадлежи към кастата. Кастата на творците, като субекти в нея, принадлежи към рода на хората. Хората сега са от петата раса. Тази раса обаче принадлежи на Вселената. Идеята от всичко това е, че никой не може да притежава нищо- ни вещ, ни хора- защото всичко е енергия, а тя е част от Вселената. И така, както съм я подхванала, нужно е да отбележа, че мечтите не са част от нещо друго, а само от нашето Сега, защото преминават през него. Бъдещето става минало, само при мисълта за него.

Blood, кокошки колкот' щеш!