Спомени от бъдещето, Мечтите не са ли спомени от бъдещето наше настояще? Опции

[nikoi]

Вие, които четете това, на думичката "вие" сте вече минало себе си, спрямо прочитането на следващата (дума), която представлява сегашното ви внимание, или по-точно, вече близкото ви минало. Бъдеще, то е просто позабравен спомен на вашето (и моето) времево осъществяване.
Деградацията на пространствения човек е пропорционална на пространство - човек - изражение. Пространство - времето е само подсъзнателен блян от минало трудно постижимо в едно бъдеще, принизено до логиката на "тъй реалното настояще".

[nikoi]

Обективното наше "Аз" би могло да съществува само и единствено, ако отречем сега - себе си. Енергията не произлиза точно от вселената, а по-скоро от космологичното - обективно "Аз" (то и тя са, може да се каже, едно и също). Това "наше" позабравено нематериално и безвременно съществуване е било и е първоизточникът на всички материални въжделения. То, обективното - "Аз", е над всички коренни раси, то ги е създало за свое улеснение (затруднение, зависи от гледната точка), сътворило е и материята, и НАС по същата причина, но ние сме една по-важна част за забравеното наше "Себе си", защото всеки един човек (примерно Ти, който (която) четеш това) в безброя на паралелните вселени има (имаш), във всяка една, свои отражения (Това Ти, на което говорех преди малко, би стояло пред Теб в някоя паралелна вселена. Дали ако това стане не би отрекъл (отрекла) себе си?) и тези безброй частици - индивиди (хора) биха могли да се свържат и да образуват своя първоизточник, Обективния А з(този процес е индивидуален и именно това е глобалното в него).
Това е само моя теория, нищо повече.