Nightwish - "Once" Опции

[autumn]

След създаването на 5 блестящи албума и постоянно надскачане на собственото ниво, след 8 годишна кариера, в която буквално няма слаба песен, би било нормално и допустимо Nightwish да издадат по-слаб албум. Бихме дори очаквали, че са се изчерпали.

Но не. След дългата пауза финландците се завърнаха с нови 11 парчета, кое от кое по-добро и оригинално. За изчрпаване и дума не може да става. Стилът отново е променен, но този път промените не са така кардинални, бихме могли да говорим по-скоро за осъвършенстване, промените изглеждат напълно естествени. Няма завои в стилово отношение, просто Nightwish продължават напред по пътя,които беше заевен още в предишният албум. В ”Century Child” Групата редуваше леки и мелодични части с по-тежки и по-бързи. В ”Оnce” нещата се покривaт. Звученето е много втрвърдено, музиката като цяло е много агресивна, като в текстовете се стига до радикална жестокост,която не е нетипична за Nightwish(Slaying The Dreamer, The Kinslayer,The Pharaoh Sails To Orion), но никога досега не е стигала до тези мащаби.

Клавирите на Туомас често се губят под тежките басови рифове на Marco Hietala, които сее агресия в почти всички парчета. Благодарение на това албумът е далеч по-грyб и съвсем не толкова мелодичен в сравнение с предишните албуми. Marco пее по-често и по-дълго. Като цяло той все повече се налага като втори композитор в групата. Мога да тълкувам това,като донякъде изчерпване,донякъде умора от страна Туомас. Юкка се сучетава перфектно с Marco и прави най-добрите барабани на Nightwish досегa.Или най-сложните,най-малкото. Китарата на Емппу също е много по-агрсивна и типичните за Nightwish бавни ”блусови” сола почти липсват. Вместо това на моменти се чува акустична китара,чието присъствие беше заявено с Withenight Fantasy в сингъла Nemо и напомня на акустичните парчета в ”Аngels fall first”. ”Оnce” е най-епичният албум на Nightwish досега.За това допринася Лондонският симфоничен оркестър,които има проекти като саундтраците на ”Властелинът на пръстените” и ”Harry Potter” зад себе си. Хорът и оркестaрът имат не само фонова роля,както беше в ”Century Child”,но и солираща,като прекрасно се съчетават с рифовете на Marco и Емппу. Може да се каже,че иманно симфоничният оркестър заема ролята,която преди беше отредена на клавирите на Туомасл


Слабите места в албума за мен са 2:

Първо: нежните вокали на Таря понякога звучат нелепо на басовите рифове. Не знам,защо. Таря не веднъж е показвала,че може да пее много агресивно. Надявам се,че в следващият албум грешката ще бъде поправена.

Второ: обложката не ми хареса Провесеният над надгробна плоча ангел едвали има нещо общо с агресията на музиката.

За мен това е първият албум на Nightwish,които има някакви слаби места,които не биха могли да се обяснят с липса на бюджет.


Ако трябва да оценя албума по десетобалната система, бих my дал 8 точки. За сравнение, на Wishmaster i Century Child бих дал съответно 10 и 9 точки.

[Arrow]

Syglasen sym,4e v Once e nablegnato na rolqta na orkestyra,no tova sys sigurnost ne e elemntyt,koito pravi albumyt tezhyk. Once e nai-nemelodi4niqt i tvyrd album na Nightwish dosega imenno zaradi grubite rifove na Marco. To4no zaradi tova i kitarata na Emppu se 4uva po-rqdko. To4no po tova pove4eto ot pesnite v Once prili4at na Salying the Dreamer,a tova be6e par4eto ot predi6niqt album,koeto bu4i nai-zdravo. A ako Marco pee6e pove4e,prosto nqma6e da ima nuzhda ve4e ot Tarja.

Once prodylzhenie na Century Child. Prosto muzikata e vtezhnena i e izbegnato reduvaneto na po-melodi4ni s po-tezhki 4asti,kakto ve4e spomenah. V Once te zvu4at usporedno,pokrivat se i imenno ot tova gubqt vokalite na Tarja. Glasyt i kontrastira na rifovete na Marco,koeto v Century Child be6e izbegnato imenno sys spomenatoto reduvane. V predi6niqt album tq se oblqga6e ne na Marco,a na Tuomas,4iito v klaviri v Once rqdko se 4uvat(poredniqt fakt,koito pravi albumyt dal4 ne tolkova melodi4en,kolkoto predi6nite)Kato plius za vokalite mogat da se otbelezhat i izpylneniqta na Tarja v The Siren i Higher than Hope.
V nikakyv slu4ai ne mislq,4e Nightwish obobstavat v Once predi6nite si albumi. 4e ima otdelni priliki sys nqkoi stari pesni,ima. No vse pak govorim za edna grupa,a tq sled vsi4ki promeni vse oste se dyrzhi na osnovite si i e estestveno,4e tq ste se vrystaprincipite i pohvatite zalegnali v stari albumi. I duma ne mozhe da stava za kopirane na stari par4eta. Nai-malkoto kato kompozicionna struktura pesnite sa razli4ni.

A Nemo napomnq pove4e Everdream ot Centyry Child pove4e otkolkoto na koqto i da e pesen ot Wishmaster.
Ne vizhdam po kakvo Creek Mary’s Blood ti prili4a na Angels Fall First. Ne stava duma samo za folklornite motivi. Kato kompozicionna struktura,kato tempo i nai-ve4e kato melodiq pesenta se razli4ava ot Angels Fall First.
Kuolema Tekee Taiteilijan napomnq na Angels Fall First samo po tova,4e e na finski i 4e e vkliu4ena akusti4na kitara. Ina4e pesnta i kato melodiq i kato struktura e tipi4na balada a la Nightwish. Ako specifi4nata melodika na finskiq ezik otnovo napomnq koledni nastroeniq(kakto be6e v Lappi), to tova e samo samo zaradi 4estoto strupvanet na zatvoreni glasni,ne i zaradi myrzela Tuomas da izmisli nesto novo. V akusti4nata kitara ne vizhdam nisto lo6o.

Nadqvam se,4e s "има го и обема на “Ocenborn” (в “Ghost Love Score”)" nqma6 predvid prodylzhitelnostta na pesnite ili tova,4e Ghost Love Score e kompozicionno razdelena na 4asti.

Simfoni4niqt orkestyt igrae zna4itelno po-seriozna rolq,otkolkoto v Century Child i po4ti ne spira ot na4alo dokrai. No ne dominira. V otdelni pesni za kratko igrae solo i e podyrzhan ot kitarite na Marco i Emppu. Tvyrde rqdko se nalaga nad instrumentalite na grupata. Orkestyryt stoi na mqstoto na klavirite na Tuomas, no ot tova albumyt po-melodi4en ot Century Child ne stava. Stava samo po-epi4en.

Na kitarite v Nightwish po-princip e dadena po-malka rolq,otkolkoto pri drugi grupi. Vse pak klavirite na Tuomas vinagi sa bili vodestiqt instrument. V Once li4at po-malko,zasto Marco e zael vodesta poziciq.