Значенията и историите на песните Опции

[Crafter]

От доста време си мисля да направя тема, в която да питам как вие разбирате значенията на отделните песни. Дали знаете какво е вдъхновило авторите им за да ги напишат, дали сте чували историите/легендите, върху които са базирани и най-вече каква е вашата интерпретация на текстовете им.
Бих се радвал ако някой прояви желанието да прави обосновани и интелигентни коментари върху, която и да e заслужаваща го песен, а също така и ако някой има въпроси относно някое парче, би могъл да попита тук и да се надява, че друг ще знае повече.

Аз ще започна с коментар на песен, която предполагам, че интересува сравнително голяма част от форума, а именно

Kamelot - Bluecher

Блюхер е името на немски крайцер от Втората световна война, който участва в немската офанзива в Норвегия, а около него има безброй истории и легенди, като повечето от тях носят и известна доза поука.
След построяването на кораба (което противоречи на Версайския договор) немския флот се гордее с него и го смята за практически непотопим. Натоварен с повече от две хиледи войници, чиято цел е най-първостепенната, а именно завладяването на Осло, още при първия си сблъсък с врага, той претърпява тежки поражения от норвежките защити, които пък от своя страна са строени изцяло от немски инженери. Няколко часа по-късно Блюхер започва да потъва, а заповедта дадена на екипажа е да дадат своите жилетки на войниците, които е трябвало да извършат сухопътната част от операцията. Логичното предположение е, че моряците все пак могат да плуват и така спасените ще са повече. То обаче се оказва съвсем грешно и в крайна сметка спасените моряци са едва неколцина. Така този кораб остава в немския, а и норвежкия фолклор като една история на величие и провал, на иронично стечение на обстоятелствата и на нетърсената саможертва на няколко стотин моряци.

[Preacher]

Dream Theater - Space-Dye Vest

http://www.youtube.com/watch?v=cYINsc2QKiY

Falling through pages of martens on angels
Feeling my heart pull west
I saw the future dressed as a stranger
Love in a space-dye vest

Love is an act of blood and Im bleeding
A pool in the shape of a heart
Beauty projection in the reflection
Always the worst way to start

Now that youre gone Im trying to take it
Learning to swallow the rage
Found a new girl I think we can make it
As long as she stays on the page

This is not how I want it to end
And Ill never be open again

Theres no one to take my blame
If they wanted to
Theres nothing to keep me sane
And its all the same to you
Theres nowhere to set my aim
So Im everywhere
Never come near me again
Do you really think I need you

Ill never be open again, I could never be open again.
Ill never be open again, I could never be open again.

And Ill smile and Ill learn to pretend
And Ill never be open again
And Ill have no more dreams to defend
And Ill never be open again

--------------------------------------------------------------

Песента е написана от тогавашния им небезизвестен клавирист Кевин Мур, който по мое мнение е един от най-депресираните хора на планетата, но това не му пречи (че му и помага) да бъде бая талантлив. Историята е простичка, но в комбинация с песента и с типичното асоцииране на нещастно влюбения, който я слуша, е просто безценна. А именно...

Нашият меланхоличен протагонист Кевин Мур тъкмо бива зарязан приятелката си, с която са имали три и кусур-годишна връзка. Дотук добре - депресията и нихилизма и себе-омразата, ведно с омразата към света са налице, но тук е където историята се раздвоява.
Според версия едно, Мур се е разхождал, самосъжалявайки се по улиците и е забелязал на една витрина изкуствен манекен, на когото някакво момиче тъкмо е слагало дреха, наречена именно Space-Dye Vest. Понеже знам какво е да си отхвърлен смея да кажа, че когато това се случи, сърцето си търси почти мигновено заместител и често той е още от същото, а именно - любов. Мур вижда момичето от магазина и мигновено се влюбва в него - първосигнална и напълно неосъзната емоционална реакция. После се вдъхновява и пише песента.
Според версия две, Мур е разглеждал моден каталог (незнайно защо) и е видял как момиче позира със съответната нова дреха. И отново - първосигнално влюбване.

И така, Мир е започнал е мигновено да се чуди защо напоследък му се случва толкова бързо и естествено да се влюбва и вманиачава (предвид провалената си връзка) и открил, че навярно е поради факта, че е бил изоставен и не е успял да раздаде всичко, което е имал да дава (за любовта става въпрос) и затова сега просто неусетно се раздава наляво и надясно, търсейки съпричастност. И песента е именно за този период, в който никой няма нужда от любовта ти, а ти, ако не я изкараш някъде, си загубен.

И да не ви пука за по принцип циничния ми тон - обожавам тази песен и чувствам всяка мъничка частичка от нея. Една от "моите песни" е.

До ден днешен Theater не я свирят на живо, не и без Кевин Мур.