Hi, малко за мен Опции

[Mor Galad]

Здравейте! Казвам се Момчил. От малък град съм, но рано излязох от там - учих пет години в Първа езикова гимназия, Варна и след това завърших психология в СУ. Занимавал съм се и с музика в детските си години - свирих на пиано и дори успях да спечеля един национален конкурс, но зарязах свиренето и сега то е само хоби за мен. Няма да претендирам, че разбирам от музика чисто музикантски, защото не обичам да участвам в безмислени спорове, кой колко е добър. За мен е по-важно какво послание носи за някой определена творба, защото считам, че музиката като изкуство е директен код към човешката душа. Моите хобита са игрите във всичките им форми, по които съм много запален, като по-сериозно напоследък се занимавам с шах и Magic The Gathering (ако на някой му е интересно какво е това, може да дам повече информация за тази игра). Обичам да чета книги, като си признавам, че напоследък, с изключение на психологическа литература, нямам време за нищо друго. Голям фен съм на фентъзи културата и всъщност тя е причината да прослушам метъл, защото считам, че тази музика е естественото допълнение на романите на Толкин, Джордан и Хауърд. Любимият ми жанр като цяло е пауър метал, но моят фаворит като група са Nightwish. Просто изкушението да се пренасям от време на време в (цитирам) worlds, ruled by magic and might swords е прекалено голямо.Ами това е от мен за мен за сега. Надявам се да се включа пълноценно във форума. Ако някои се интересува от още нещо, да пита. Забравих да напиша възрастта си-24.

[Mor Galad]

Конкурсът, който спечелих, се нарича "Светослав Обретенов". Получих приз за най-добро изпълнение на творба от Обретенов. Тогава участвах в категория пиано за възраст до дванадесет години и свирех в пъти по-добре отколкото сега - рондо ала турка на Моцарт го форсирах до allegro molto без проблем, за да се разсвирвам, а в момента когато седна пред пианото виждам зор да извиря "На Елиза" в нормално темпо. Като че ли е било сън. В момента чувствам пръстите си вкочанени. От авторите, които Зелазни е религия за мен, защото Амбърските хроники бяха точно втората фентъзи поредица, която прочетох в невръстните си детски години. Първата беше за Конан на Хауърд. Ериксън и неговия Малазан чета в момента, но покрай друго мое фентъзи хоби - Маgic The Gathеring не ми остава достатъчно време, та съм запецнал на първата. Авторът ме кефи изключително много със стила си, който няма еквивалент сред другите творци в този бранш, с които съм запознат, и невероятно сложния, оригинален и интересен свят, който е създал за поредицата си. Останалите автори, които си изброила, са ми познати като имена, но не съм чел нищо от тях. Чувал съм злостни коментари за Гудкайнд, че е банален и сапунен, но както казах, не съм го чел и нямам мнение по въпроса.
За да харесам определно фентъзи то трябва да отговаря на две условия.
1. Светът, сътворен от автора да е оригинален, а не банално копие на изтъркани теми.
2. Фентъзи мотивите да не са самоцелни, а да носят преплетени в себе си идеи и послания, които се простират отвъд това добрите да ступат лошите.

Толкин е много емблематичен (и не считам, че е банален) пример в това отношение. Създал е първо езиците на расите, които ще обитава света му, като не говорим за някоя и друга дума, а стройни граматични системи със огромен речников запас (не мога да не отбележа, че никът ми е на елфически). Сътворил е цяла една вселена и е написал историята й.

За филмите ще напиша малко по-късно, тъй като неотложни дела ме зоват