Hi, малко за мен Опции

[Mor Galad]

Здравейте! Казвам се Момчил. От малък град съм, но рано излязох от там - учих пет години в Първа езикова гимназия, Варна и след това завърших психология в СУ. Занимавал съм се и с музика в детските си години - свирих на пиано и дори успях да спечеля един национален конкурс, но зарязах свиренето и сега то е само хоби за мен. Няма да претендирам, че разбирам от музика чисто музикантски, защото не обичам да участвам в безмислени спорове, кой колко е добър. За мен е по-важно какво послание носи за някой определена творба, защото считам, че музиката като изкуство е директен код към човешката душа. Моите хобита са игрите във всичките им форми, по които съм много запален, като по-сериозно напоследък се занимавам с шах и Magic The Gathering (ако на някой му е интересно какво е това, може да дам повече информация за тази игра). Обичам да чета книги, като си признавам, че напоследък, с изключение на психологическа литература, нямам време за нищо друго. Голям фен съм на фентъзи културата и всъщност тя е причината да прослушам метъл, защото считам, че тази музика е естественото допълнение на романите на Толкин, Джордан и Хауърд. Любимият ми жанр като цяло е пауър метал, но моят фаворит като група са Nightwish. Просто изкушението да се пренасям от време на време в (цитирам) worlds, ruled by magic and might swords е прекалено голямо.Ами това е от мен за мен за сега. Надявам се да се включа пълноценно във форума. Ако някои се интересува от още нещо, да пита. Забравих да напиша възрастта си-24.

[Mor Galad]

Всъщност galad означава light, а Моr освен черен значи и тъмен. Идеята ми беше да се получи оксиморона dark light. Сиело, имаш моите искрени уважения. Знам, че с увеличаването на възрастта на групите става все по-трудно. А при мен Обретенов беше причината да се откажа от музиката. Свирих по десет часа на ден в продължение на две години без празници и почивни дни докато се готвих и в общи линии си почивах само докато се хранех. Не се срамувам да кажа, че ми се е случвало да рева над клавишите. Особено като се има предвид, че свирих едни и същи пет пиеси. Все още ги помня. Най-накрая реших, че това просто не е за мен, а пък и страдах от тежка сценична треска, която накрая направи кошмара още по-голям. И така се свърши с музикалните ми поплъзновения. А иначе ме гласяха за музикалното училище във Варна, но не би. Все съм си мислил, че музикантите трябва да са много силни хора, за да издържат на това напрежение.

Сега за филмите които харесвам. казваш да си избера тройка, хм.
1. На първо място поставям еднозначно "Смело сърце". Филмът е невероятен епос, направен с много чувство и ни носи идеята за смисъла на живота въпреки трагичния завършек.
2. Sin City - справедливост в стил "око за око, зъб за зъб". Харесва ми идеята да прегърнеш мрака, за да имаш силата да се бориш срещу него. По правилата просто не винаги се получава. А и героите са мъжкари до мозъка на костите си, което няма как да не ме накефи като Power Metal фен.
3. Последното заглавие, което ще напиша е "Седем" с Брад Пит. Много сполучлива философска, а не библейска интерепретация на седемте смъртни гряха в модерното общество.