Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[onnellinen]

АаааааАААААААААРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРАААААААААААААА!!!!!!!!!
Човече БОЖИ!
Какво, по дяволите, се опитваш да намекнеш с всичките си сложно написани теми, постове и прочее? "Щото аз мисля, че само се правиш на интересен.
Ще се пробвам да разсъждавам по архитемата ти, поне по тази архитема, която аз виждам. Имам чувството, че се опитваш да кажеш, че ние сме част от едно голямо цяло, но, вместо да се грижим за добруването на цялото, ние вървим един срещу друг. Това са ГЛУПОСТИ. Ако вървяхме един среу друг, цялото досега да се е разпаднало. Всеки от нас има собствено съзнание, което евентуално е подчинено на едно по-висше обединяващо съзнание. Но ние не можем да вървим един срещу друг със скритата цел да се самоунищожим, да унищожим и другите и така да унищожим и висшето обединяващо съзнание. Това противоречи на самата идея за това ВОС.
Докато размишляваме има ли такова съзнание или не, ние ангажираме мозъчните си клетки с празни занимания, ограничавайки по този начин възможността си за лично самоусъвършенстване. Защото, когато мозъкът работи за нещо безсмислено, той не може да се заеме с нещо смислено. Освен това - тези 'размисли и страсти' са еднотипни. Еднотипното видиотява.

Не всяка човешка мечта се свежда до това да промени себе си (т.е. да 'изпепели' своето Аз, за да се появи ново). Човек е това, което е. Това, което е, не е статично, то се променя. Животът ни е процес на промяна. Не завиждам на никого, който стига до етап, в който вижда само черни дупки, защото много хора не доживяват до следващия етап на живота си.

в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

И какво сега, агне ли да ти заколим, че се опитваш да намериш някой да ти сложи оригинален шаблон. Ходещ оксиморон. Ха ха ха.