Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[scion_of_storm]

хората нямат светлинки.

те поглъщат други светлини и ги заклеймяват като свои, но не е така.

тела, излъчващи затопленият хлад на нещо друго, което преди е било топло.

затова и като умрат изстиват и червеите попиват останалата им топлина, за да я прокарат къде й е мястото - в недрата на Майката.

ти не си и няма да станеш светлина, както и аз. трудноизказаните мисли пък те правят още по-хладен и от хладината на мен и по-простите хора, защото се издигаш в един метафизичен айсберг, който толкова те отдалечава от звездите, колкото и те хвърля в подземия без капка светлик.

бъди тяло и емоция, дух и плът, които излъчват нормални и безпрепятствани сигнали и обмени, ако искаш да се докоснеш поне до изкуствено пластматизираната светлина.

това мисля аз, никой.