Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Chimera]

Хех, подзаглавието на темата ми напомни думите на леля ми:

"Ах, че аз без очила се виждам по-хубава!"


Иначе, ......... (няма да се обръщам към теб с название, защото това частично би те направило някой), ако искаш да си "никой" - не пиши в този форум, не пускай компютъра, не излизай от вас, не говори с никого, просто седни в една стая без прозорци и не мърдай оттам. Лошото е, че в такива моменти човешкият мозък започва да страда от липсата на събеседници и започва да се споменава в трето лице. Тогава ще си някой дори за себе си.

Докато общуваш с някого - дали с нас, касиерката в магазина или кучето ти, ти си някой, защото те отличаваме с нещо, възприемаме твоето присъствие. Не можеш да бъдеш никой, не и докато си заобиколен от хора, които те идентифицират по някакъв начин. Никой си за футболния коментатор когато си пред екрана, защото той не подозира за твоето съществуване, въпреки че ти знаеш за неговото.

А относно закопаването на небесата ти - да, прав си, щом имаш нещо за губене несъмнено съществува и риск то да ти бъде отнето - но желанието да го премахнеш само и само за да не видиш как се срива говори за доста натрапчив страх. Мога да ти кажа, че е доста по-задоволително да се справиш с този страх, от колкото да се чудиш как да го заобиколиш.