Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Night]

Наистина ли се мислиш за никой и се отъждествяваш напълно с това... никакво название, или си сложил този ник поради липса на други думи, с които да се свържеш? Интересно ми е просто.
А по темата, съгласна съм донякъде с твърдението, че във всеки човек има някаква светлина, колкото и да е нищожна и незабележима в сравнение с истинската светлина на това, което не осъзнаваме, а ни се иска. Най-общо казано всяка проява на милосърдие, всяка искрена помощ и мисъл за другите е може би проява на тази светлина. /колкото и християнски да звуча/ Така че тя е навсякъде около нас и в нас, важното е да не ги забравяме и да не се впускаме в тъмни дълбочини. Иначе, както е казал най-големият български поет според мен "И в страдание живот се изхаби, да търся — все страданието, може би."