Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Preacher]

Не можеш да си никой.
А в моите очи можеш да си единствено някакво недоразвито подобие на човек, защото в същината си човекът е създаден, за да е НЯКОЙ. Ние сме личности, не парчета месо, на които им е хрумнало да разсъждават за нещата от живота отнемай-къде.

Личността, индивида е в основата на всичко, на нея се крепят нормалните човешки взаимоотношения - на различията. Ако ти искаш да пожертваш тия взаимоотношения, за да стигнеш до някаква свръхистина, тогава много си го закъсал, мой човек.
Защото всичко, което правиш не трябва да се диктува от съзнанието, което ти искаш да развиеш до невъзможни висини с дълбаене. Защото като теглим чертата, не ни пука за извънземни, за света отвъд нашия, за всички измерения, които предполагаемо съществуват, за дълбините на човешката (болна) психика. Пука ни за хората.
Защото ако единия от тия 5-6 близки твой хора, недай си боже, утре изчезне от тая земя, ти ще се замислиш, защо аджеба си стоял на една маса с него незнамсиколко време и вместо да се смеете на по бира или да плачете за някой изгубена любов или да говорите за музиката като за нещо, което те е развълнувало и искаш да споделиш чувството с него, ти си МУ ГОВОРИЛ ЗА БЕЗСМИСЛИЕТО НА ШИБАНИЯ ВИ ЖИВОТ И СИ НАПРАВИЛ НОРМАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ С ПЕРСОНАТА НИКОЙ АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНА!!!

Защото колкото и пъти да я теглим тая черта, все опира до любов и до това как не искаме близките и любими хора да си отиват от нас.
Толкова ли не може да ти влезе в главата, толкова ли не си го разбрал за тия години, в които си живял, които даже са повече от моите???

Знам, сигурен съм, че всяка сутрин се събуждаш с усещането, че "просто не е това", че нещо липсва и че не можеш да вденеш, мозъкът ти не може да разбере какво, за бога липсва. Ама това е и проблема - ти се опитваш да използваш именно разсъдъка си, за да разбереш какво ти липсва. А ти липсва нещо, което не се ръководи от мозък. Наречи го химия, наречи го симпатия, не знам как, но в основата си връзката между Генчо и Пенчо се осъществява на първично, базово, инстинктивно ниво. Не на "хм, този изглежда достатъчно умствено извисен, за да му говоря за блек метъл и той да се прави успешно, че ме разбира, при положение, че слуша САМОП ГЕНГСТА РАП!".
Знаеш, че си постигнал връзка с човек, когато ти, убер-метъла може да говори нормално, седнал на една бира именно с такъв генгста-генгста-продъкшънс пич!
Защото колкото и да сте забити в себе си, а музикалното забиване обикновено е показателно за това, ако преодолеете това и говорите, значи нещо е станало.

Не ми изпружвай врат нагоре да гледаш звездите, когато си сам, правейки планове да отидеш там.
Гледай ги, когато някой ти ги покаже и каже меланхолично: "Ех, ако можехме да отидем там!"

Да се еба в шибаното хипи!

Ай, стига ти толкова за днес.
Утре - пак.