Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Mor Galad]

И за какви личности говорим? Или пък свободна воля? Всичките мисли, които протичат в главата ни са последица от input-а, който сме получили чрез нашите сетива. Всяко решение, което взимаме е продиктувано от нещата, които са ни се случвали, от нашата реакция към тях и от резултата, до който те са довели (този луп се повтаря непрекъснато и до безкрайност).

Щурме, тук не мога да се съглася с теб. Тази теория Джон Уотсън я е изповядвал в САЩ под името бихевиоризъм през средата на миналия век, под влиянието на ученията на Павлов и Сеченов за рефлексите. Но отдавна е установено (дори и самите бихевиористи си го признават в последствие), че човешката психика не е черна кутия, в която влизат стимули и от която съответно излизат реакции. Ние ИМАМЕ ИЗБОР какво да правим с това което постъпва в нас като усещания, както и известен контрол върху поведението, което то предизвиква. Животните действат на принципа стимул реакция, хората не. При нас има на първо място рефлексивност, т.е можем да мислим за мислите си и да се самоанализираме, както и да проектираме обективната реалност в абстрактния план на съзнанието си, което ни дава възможност да анализираме причинно следствените й връзки и да предвиждаме (донякъде) какво ще ни се случи, както и да си правим планове и да действаме в съответствие с това вторично придобито от разума ни знание, макар сетивата да ни подсказват друго в конкретния момент. Освен това човек притежава и нещо друго уникално, а именно това, което му помага да следва тези планове в дългосрочна перспектива. Ако не искаш да го назовеш воля, ще трябва да си измислиш нещо друго като име, но е безспорен факт, че го има. Та опитите да се математизира човешката природа по формули не работят, поне за сега. У нас има нещо, до което науката все още не може да се докосне. Нещо, което ни прави повече от "парчета месо". Така разсъждавам аз, де, на базата на това, което знам. Не претендирам, че нося абсолютната истина за света и хората.