Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[nikoi]

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук (в този форум) ми е мястото.
Бъдещето винаги е по-желано от настоящето и някак си никой не се замисля, че утре и то ще се анексира към сивите ни дни. Ето една частица от тази тема, а тя се състои в липсата на смелост в човека да погледне в бъдещето, но не през светлата призма на мечтите си, а чрез гниещата роговица на трупната реалност. Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.